Емилиян Иванов
Корабът на Тезей |
… и тръгнали вòйните мълком,
но дишайки ярост, и пълни
със гняв, да преминат, във бой;
в рат, съкровена – всеки да сринат –
вражески строй… –
Както мъглата от южния вятър,
се стеле, сгъстява, тежи във недрата;
по-мила от нощ – за крадеца[1]…; тъй в нямата
им, мрачна – като раната в гърдите – планина –
старинàта на мощта[2] им;
и гнева, що като с остра секира, Тезее;
винаги за теб, път към победи, намира[3]…;
дорде не, отново настъпи, и пак, мирно време…;
тогава, на своите щитове, кротко опрени;
са тия, дето върло се избиваха, доскоро,
копията медни – вбùли във земята…;[4] и с умора,
с гърла, възпалени – от старата ярост,
що бе ги опила; ... но корабът им, само;
дето иде със платната черни, занемели,
е друг, не-същият – непознаваемият кораб на Тезей....
------------------------------------------------
[1] Срв. Илиада, ІІІ 8-11
[2] Срв. Илиада, ІІ 60
[3] Срв. Илиада, ІІІ 63
[4] Срв. Илиада, ІІІ 13-135
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, април 16 @ 20:07:27 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
2040 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|