Бей Дао
Стихове | Страница: 2/3
Древен храм
Отмиращ звън камбанен
изплита паякови мрежи, сред попуканата дървесина на колоните
се напластява в един по един годишни кръгове
и няма памет, скалите
из призрачни клисури предават на ехото звука
скалите, памет няма
когато лъкатушеща пътечка ме извежда тук
дракони и чудни птици политат и изгубват се далече
отнасят от стрехите пресипнали звънци
подивялата трева веднъж в годината
избуява, така безучастна
кой ще бъде неин покорител-господар
дали сандали на монах или пък ветровете
разбутани каменни паметни плочи, по тях знаците са вече заличени
сякаш единствено сред бедствени огньове
ще могат отново да се разчетат, може би
под погледа на някой жив
възкръсва костенурката в калта
на своя гръб понесла тежка тайна
и лазейки, през прага се катери
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
| |
| |
| Още в тази връзка | · Бей Дао
Най-четеното в блок Между мъглявата луна и лунните петна:
Стихове
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|