литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Владимир Шумелов
Двойно
Страница: 1/3






СЪНУВАХ ТАКЪВ СЪН:

Уморен се прибирам от делова работа с Ролса, нищо особено, „притурка към тоалета“. Явно живея в тихите, крайни квартали на града, а може и извън, не мога да твърдя със сигурност. Но масивната решетъчна врата се разтваря широко и през огромен парк, на пръв поглед малко див или просто стар и небрежно поддържан, през предното матово стъкло виждам на около сто метра отпред къщата – дълга, двукрила, двуетажна постройка с не особено привлекателна фасада; свети само в гостната.

Тихо е и с удоволствие слушам хрускането на ситната настилка по алеята към дома. Моторът почти не се чува и го оставям да работи безшумно, със запалени фарове, докато паля лулата. Всичко, чак до арматурното табло, се е просмукало от миризмата на тютюна. Отвън започва да ръми и по стъклата се стичат мътни поточета вода. Сигурен съм, че всичко е много добре, но за другото не мога да чакам дълго.

Мокрият ситнеж и студът нахлуват под палтото, костюма, просмукват ме цял. Зная, че вътре е приятно. Изкачвам се бавно по стъпалата и влизам в салона. Уютно. Нямам персонал, той ме кара да се държа неадекватно. А и отдавна не ми е нужен. Повярвайте на стария самотник: влизаш в гостната, салонът е осветен – защо, не знам, запалвам със сухи дърва камината, изхлузвам силно надолу вратовръзката, сядам в шезлонга и не мисля. Миризмата на тютюна и тук е проникнала навсякъде, впила се е дори в рамката на френския прозорец. До стола има масичка с три позлатени във формата на дракон крака. Чашата чисто уиски стига до гърдите ми, после изчезва термално по жилите. Не е толкова студено, колкото в началото, и до камината в стил барок е приятно. Дървата пукат, а в ъгъла свети приглушено нисък лампион.

Обичам старините, макар да не зная какво точно имам в библиотеката. По стените висят картини, ако назова майсторите, ще се смутя. Буше не бих сложил сигурно, нямам и модерни имена. Но на лавиците не липсват ръкописи на архаичен френски от XI и XII век.

Когато няма движение в залата, пушекът задържа на ниво очи причудливите си форми. Можеш да го сечеш с ръка, а мъглата пред теб лениво се разделя под дланта ти, заела още по-невероятни форми, които под призрачната зелена светлина те докарват до ярост. След време се успокоявам.

Не знам дали наистина може да се изпита глад насън, но след чаша концентрат – сигурно. И кулинарията е обикновено студен бекон с яйца. По-добре е, естествено, в заведение или в клуба, но там култът към традицията те превръща в робот. На масите сядат скучни хора и дъвчат мълчаливо. После стават и без да те погледнат, изчезват. Мразя хората от клуба. Сигурно и те.

Бррр! Студено и игличките влизат под кожата. И желаната чаша уиски не е изпита.

Отварям вратата на Ролса и тя глухо хлопва зад мен. Обратният път по алеята е кратък. Ситният чакъл е вече достатъчно напоен с вода, за да хрущи под гумите. Арматурното табло пръска отровнозелени звезди в очите ми. Зная, че трябва да карам, да карам...

Плющенето на напиращите напред гуми реже тишината на нощните улици. Шофирането е бясно може би за този случаен минувач, който, виждам с периферното си зрение, спира и се извръща. Понякога ти се иска да направиш това, което никога няма да направиш.

На следващия завой ме заслепява гъста мъгла. Темза е зад ниския изкуствен парапет. Очите ми са втренчени над него и се мъчат да различат очертания, граници. Реакциите на ума се забавят с всяка част от секундата. Настъпва едно абсурдно спокойствие, след което, ако има време, мозъкът работи трезво.

Затова трясъкът от летящата на всички страни преграда не ми пречи да мисля за тъмнината пред мен, в която се давят ледените води на реката.

Още ръми, а аз не съм пуснал чистачките...

Шасито изплющява страшно върху водата...

Сега чистачките работят...

Потъването забавям с мисъл. В главата ми звучи песен. По-скоро различавам думите на Ленън от „Чуднодръвко – долу слез“: ... хората копаят пръст, за да се зарият с нея...

Сега бях свободен и никой не беше виновен за нищо. Смъртта спокойно подхвана колата... Коя е истинската, различават ли се смъртта „постепенно“ от смъртта „пред очите“, „самопожеланата“, смъртта „възраждане“, смъртта като „алиби“, като „социален жест“, „чистото“ убийство, „предизвестената“, масовата смърт, евтаназията...? Има ли „край“?...

Осъзнах, че на повърхността съм останал не повече от няколко секунди. След което в буен въртоп колата се насочи надолу.

Винаги съм мечтал за смъртта на Петроний: точно така, сигурната бавна евтаназия на доволните от живота тартори на обществото...

Не, Петроний! Аз сам избрах.

Заслепяващ шум ме удари от всички страни. Леденият октопод се обви около тялото ми и ме притисна към тапицерията. Вече исках да викам, но не можех... Защо...

Стана тихо, знаех, че не съм умрял. Или това е?

Чувам ритмичното стържене на чистачката. Другата навярно е изтръгната във въртопа.

Бях в оная еуфория, която се появява, когато се засилиш и скочиш от скалата надолу със затворени очи... В миг само ужасът е заменен от красотата. Ти си част от природата и тя е част от теб, защото летиш.

Да се събудя ли...?








Напред (2/3) Напред



  
Накратко
Сънувах такъв сън
Нещо като сън... или сън № 2
Крачка към безумието или сън № 3

Още сведения

публикувано на събота, май 26 @ 16:35:19 EEST изпратено от vchumelov

Подведено под:
| * | проза |

3069 прочита

Още в тази връзка
· Владимир Шумелов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Двойно" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди