литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Владимир Шумелов
Движението






Получих официална покана да стана натуракрат. Бях в депресия – приех. Натуракрат!

Когато казах „Да“, частният ми телефон загря. На Движението за натуракратично общество му трябваха интелектуалци. На всички партии и движения им трябваха.

Получих поканата с програма – ксероксни. Прочетох ги внимателно като таблоиден ежедневник. В края изревах: „Еба ти вица!“ Никой не ме чу. Завъртях шайба на най-умното си гадже. Казах й, че съм натуракрат.

– Какво си?! – извика Грета. – Я се стегни.

– Такъв съм от кръста надолу, но в главата ми е пълна каша.

– Тогава? – попита тя обнадеждена.

– Нищо – казах. – Мисля, че ще има далавера.

– Не вярвам, че ми звъниш посред нощ за някакви си скапани натуракрати.

– Наистина е за това...

– Чакай, никой не буди в два през нощта предпоследното си гадже, за да ръси подобни простотии, нали?

– Нали – повторих убедено. – Утре ще ти обясня. А сега искам да ме сънуваш. – И затворих. Знаех, че ѝ бях развалил съня с любопитството, но затворих и изключих телефона.

Движението за натуракратично общество не ми излизаше от ума. Кашата в главата ми взе да се втвърдява, аз не можех да заспя, пушех и канализирах мислите си. Когато потекоха в правилна посока, се отправих към кухнята и си налях два-три пръста концентрат. След това седнах над листа...

– Мой човек – каза ми на другия ден председателят на Движението, – не може така. Какво ще кажат останалите съоснователи?

– Не ме интересуват. Не ми пука какво ще си помислят. Точен ли съм?

Председателят премести задника си върху фотьойл и се взря в печатния лист. Мъчеха го хемороиди. А мен – съвестта. Въпреки това бях твърд.

– Заместник и точка.

– Мой...

– Няма мой, няма твой. Така наречената ти жена може да почака малко.

– Грета е безработна и...

– Я не ме разсмивай. Всички сме безработни. От години. И сме живи.

– Добре – кандиса председателят. – Само че като съставим договора, получаваш 20% от печалбата, 30% – аз, а останалото узаконяваме и разпределяме по дялове с другите членове. Така че пак 50% ще влязат в оборот.

– Навит – отговорих. – Само че как ще скрием нашите проценти от останалите?

– Остави това на мен.

Стиснахме си ръцете и го оставих да се мъчи с хемороидите си.

Познавахме се от години. С Грета бяха в развод, но не заради мен. Спах с нея, когато вече бяха скъсали. Бях без скрупули. Грета беше кучка – красива и умна, без деца. Аз – ерген, с няколко нетрайни връзки; последната беше в точката на мъртво вълнение, а Грета знаеше за мен повече, отколкото аз самият.

Когато се прибрах, ѝ звъннах.

– Здравей, скъпа – казах флегматично.

– Аз или тя? Бързо... – Грета не обичаше да задава въпроси.

– Ти – рекох.

– Броя до три...

– Ти! Къде да те намеря?

– Там – приключи тя и затвори.

„Там“ ми струваше пътуване. В инцидентно студена нощ, ядове и...

Бях сам и имах треска. Въргалях се из чаршафите с тракащи челюсти; в отрезвяващите промеждутъци гълтах хапчета, но след час усетих края...

... Сънувах лабиринт. Погледнат отгоре, представляваше хоризонтален разрез на огромна египетска пирамида или нещо такова; лутах се из безкрайните коридори, а над мен ослепително синееше небето без слънце...

Ходниците вече бяха улици, небето потъмня и се появи луна. Аз вървях и всичко ми бе познато. Уличните лампи и реклами осветяваха един до болка втръснал ми свят; понякога като комети покрай мен прелитаха образи, които исках да спра, но те се стопяваха в първата пресечка или изчезваха в дъното на улицата без следа...

Вървях, пътувах, влизах и излизах от градове, които познавах, докато го срещнах...

Лъчо плуваше в басейн близо до морето. Викна: „Айде, мой човек, влизай!“ Влязох. Водата бе самата невинност. Заплувах. Гмурнах се и го хванах за ритащите крака. Потопих го и дълго го държах отдолу. В началото прие играта, но после започна да изпуска въздух, мехурите изпълниха цялото пространство пред мен; когато се разредиха и изчезнаха, го пуснах. Лъчо падаше бавно в тъмното надолу, докато легна на дъното като калкан. Тогава излязох...

Басейнът беше море. Тъмно и бурно. Бяхме на палубата. Корабът потъваше, но преди това Грета с ужас наблюдаваше жените и децата на борда. Мъжете изтикваха с настървение жените и децата и се мятаха в спасителните лодки. Беше безпомощна и жалка, докато мъжът ѝ, който, качил се на първата лодка, политна отгоре в кипящата вода. Никой не им обърна внимание...

... Събудих се в легло. Бяло и размазано. Тъмна безформена маса се приближаваше кадрирано към мен. Ясно различих два огромни глобуса на педя от устните си. Облизах се. Опитах се да ги хвана...

– Не трябва да се движи, да не...

– Трябва ми жив, ясно ли е? – Грета не обича въпросите. – Жив!

„Движението прекратява дейността си на 02.06.2009 г., независимо дали е изпълнена програмата му или не.“ (Устав на ДНО, Заключителни разпоредби, ал. 64)...

След месец Грета узакони развода си, а аз си взех процентите от Движението за натуракратично общество. Виждахме се от дъжд на вятър. Така мина лятото. И есента. Обади ми се през ноември. Срещнахме се.

– Здравей... Боже, в тоя студ като манекенка! Не ти ли е студено?

– Глупак!

– Пълен.

Пое чашата ми и обърна останалата течност в гърлото си. Дори червило не остави по ръба на стъклото.

– Пълен – повторих, за да запълня паузата.

– Изглеждаш зле...

Зъбите ми тракаха като кастанети върху стъклото, когато поех втората чаша от сервитьорката. Казах:

– Искаш ли да те изведа?

– Искам – отвърна Грета. – У вас. Там ще ти обясня движението.











  
Още сведения

публикувано на сряда, юли 04 @ 11:57:25 EEST изпратено от vchumelov

Подведено под:
| * | проза |

1106 прочита

Още в тази връзка
· Владимир Шумелов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Движението" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди