Емилиян Иванов
...а дълго, яко битник... |
* * *
...а дълго, яко битник, бродила в градината ми,
костенурка – сред доматите, фасула, дините;
по нейните си траектории – на отчаянието, мое –
криви петолиния – с години; и, като на стопанка,
стъпките ù се извивали във непознаваеми[, неведоми]
пътеки; макар и никога, от мене, да не се е криела,
като невидима – така свенлива, е бивала винаги:
всеки път, щом аз, самият, съм стъпвал на нивата –
не съм я намирал...; посрещала ме скришом, в
пазвите на своето укритие, притихнала – във
избуялата коприва... И мярнах я, един път, само –
беше усмихната, оцапана – устата ù, сякаш
със кръв или с ален мед; откраднала си,
хапнала презрял домат...; та аз отсъдих,
и реших така, за теб:
„Дано да те посрещам все такъв – пиян и млад…,
и нека не, никога, нашите дни, да преминат...;
... най-сладките домати на Земята –
на нея, пък, аз бих подарил!..”
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, ноември 29 @ 23:00:00 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
1534 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|