Пламен Петров: Сказание за баса славен Пеев, <br />казашки песни който пее - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Барон фон Пеев е поредният герой
от настоящия юнашки епос,
прослави се той като бас могъщ
и изпълнител на казашки песни.
Роден във твърдината яка Дръстър,
от млад по класиката се увлече,
завърши оперно изкуство
и стана в бранша много печен.
Зае се и с концертна дейност,
проби в далечната Дойчланд,
там запозна се с Ваня Хлибка,
потомък горд на атаман.
А Ваня също беше оперен певец,
наследник творчески на диригента Жаров,
така че с Пеев той се съюзи
и двамата създадоха ансамбъл.
Поканиха и други гласове,
тенори, басове и баритони,
и почнаха – турне подир турне
в родината на Гьоте и Бетовен.
Довеждаха до истински екстаз
безупречните стилни алемани,
превръщаха ги те завчас
в добри, духовни самаряни.
„Дубинушка” фон Пеев пееше им все,
размазваше ги със гласа си мощен,
на бис неистово изкарваха го те,
провиквайки се: „Още, още!”...
Веднъж в земите им пристигна лорд Пацан,
побратим верен на барона,
донесе сак със шпек салам
и няколко бутилки „Джони”.
И двамата във пир голям
се впуснаха стихийно и безстрашно,
играха казачок, канкан,
не пренебрегнаха и траша.
Накрая лордът, изтрезнял, разбра,
че по-добър е в Дойчланд лайфа –
туй бе напреднала страна,
на красоти какви ли не богата.
И без да мисли много, той реши
там да остане по-задълго,
край Рейн си купи къщи три
и заживя във тях охолно.
Ала отново рядко виждаше се с Пеев,
защото той от град на град
пътуваше и продължаваше да пее
като същински неуморен бард.
А щом му писнеше от суетата светска,
надаваше гръмовен вик
и се оттегляше за отдих
във Дръстър древен и велик.
Или в именията свои в Хесен
изстрелваше се с бърз майбах,
освобождавайки се там от стреса
под звуците на Брамс и Бах.
Но време вече е да сложим точка
на туй сказание за тоз герой,
приет навсякъде в Европа,
защото бе артист от сой...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а