Ивайло Иванов: Коледни фейлетони - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

КОЛЕДНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ МОЯ ГРАД

Говоря си с една циганка до гюма за боклук, говоря си с една циганка, вярваща като мен, изключим ли лекия резонанс, че аз съм православен, тя ми подава половин кюфте и пържена риба за своя мъртъв близък, който снощи ѝ се бил явил за трети път и, въпреки че по принцип „те не подавали”, тя прави тази жертва, понеже той в съня ѝ се явил. След това отидох до нас, да взема половин литър ракия, която тя закупи с удоволствие, за да има какво да подава и на мъжете, и какво да видя? Една от толкоз обичайните ни ситуации, травмиращи чистосърдечното съзнание, за която искам да отворя тука реч. Една комшийка си върви към гюма за боклук, изхвърля своя мил товар и, връщайки се, преминава покрай нас като камила, сиреч, не ме поздравява. Да, не ме поздравява!... Защо се получава така – след като с тази жена имахме прекрасни отношения, след като винаги ми е отвръщала на поздрава, симпатиите ѝ не е да не личаха, и че дори ми сподели, че събирала мои публикации от един от Ловешките вестници /те, вероятно, са повече от сто/. Но не е там въпросът. Въпросът е в това, че в този случай тя не ме поздрави. Защо се получава така? Не затова ли, че говорех точно с циганка? Не затова ли, че бяхме в близост до работно ѝ място, именно, гюма за боклук? Питам се аз, ако говорех с Бойко Борисов, щяхте ли да ме поздравявате повече? Отговорът, който от само себе си се налага – да! Вижте какво, Бойко Бирисов е криминал. Криминален престъпник, мутра ни управлява, и това го знае всеки, който е чел достатъчно материали в интернет, вие обаче уважавате хората, които общуват с криминални престъпници, а не щете да уважавате хората, които общуват с низините на народа – шизофреници, цигани и просяци, и т. н. Вие се подигравате и гаврите над тях и това продължава с години. Уважаеми троянци, нерези в човешки вид, сдухани под тежестта на собствените си комплекси провинциалисти и еснафи с духовен хоризонт, не по-далече от носа им – отрицавам ви, упреквам ви и критикувам всичко, мислено за „стойностно” у вас и дори един ден да си тръгна от печалния ви град, аз често ще се връщам пак назад, спирайки пред лицето на всеки, който с нещо ме е огорчил, и ще изтрясквам точно във лицето му всичко, абсолютно всичко, което мисля за него. Както съм правил досега – десетки и десетки пъти. Готов съм да умра при всеки повод, който е защита на честта. Окото ми няма трепне – когато се касае за защита на човешкото достойнство. Така че не случили на поет. Аз не съм леке, като Любомир Левчев, аз не съм злобарче някакво от Общината, пресъхнало и изсушено от интриги, завист, злоба, мисли за пари и власт. Аз имам само тялото си на поет, душата си и абсолюта на човешкото си нравствено си достойнство. Или ще се съобразявате с това, че тази циганка е толкова човек колкото вие, или ще преразкажа в още статии всичките случаи на дискриминативно отношение, на които станах свидетел през последните години, ще ги пусна и в централния печат и ако някъде има по-осезаеми случаи на въпросната дискриминация, ще дам носителите ѝ на прокурор. Я ги виж ти!... Не бях излизал три години от къщи – те се разпасли и от полупростаци и духовни идиоти, се превърнали във абсолютни нерези. Колко пъти се е случвало това, колко пъти – вървя с един приятел, болен от красивата, фантазна, креативна болест шизофрения, и вие се извръщате встрани, все едно вървя с болен от проказа. Да, с прокажен вървя, защото всяка болест е проказа, защото всяка болест уязвява тялото или душата, само че теб какво ти влиза в работата това, теб какво ти влиза в твоите неща, и, второ, като вървя с такъв човек, аз по-малко ли съм човек? Той по-малко ли е човек, като е имал случая или нещастието да се разболее? Ужасни, долни хорица, ежедневно инквизиращи своя ближен – това е Троян! Когато нищичко човешко вътре във вас не е останало, то европейските закони ще ви научат поне отвънка да наподобявате хора.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а