Ивайло Мерджанов
Да притежаваш нощта |
Ревност не стига —
кървеше нощта
и пламтящия знак
вечерта очерта
И не чакай любов
откажи се навеки
самотата предлага
по-преки пътеки
Ти иди до ръба си,
попитай и бездната
няма щастие тук,
това е последното
Има мрачно небе
с гнева на морето
нека хаоса бди —
над реда в битието
Като огън бъди,
вечно пламък игрив
остани като вятър
тихи златни лъчи
И не питай за време
и място, и час
Бог душата ще вземе
на всеки от нас
Любовта те избра
победител да станеш
всичко вече го знаеш
не забравяй дома
Кой ще бъде поет
кой ще стане летец
а сълзите — камбанки
не, не бяха дъждец
Само стих ти остана
ти почакай, поспри
може би ти остават
шепа звездни искри?
Може би ти остана
празнота, пустота
може би ще откриеш
и дори любовта?
Няма кой да се сети
за тебе в тъмата,
тъй свещта догорява
тъй приключва борбата
И не можеш и друго
ти да сториш сега
тя на други жената
ще остане в нощта
Отчаяние светло
ти при мене — ела!
Като всичко поети
да горим в самота!
Тоя стих глупав
за какво ще ти служи
щом ковчега похлупят
и в трапа те положат
Кой ще бъде поет
кой ще стане летец
а сълзите — камбанки
не, не бяха дъждец
А очите големи,
тука тегля черта —
нека другия гледат
с тая светла искра.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, януари 12 @ 20:23:47 EET изпратено от noridan
Подведено под:
| * | поезия |
2084 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|