литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Пламен Петров
Сказание за идването в Дръстър на великия маркиз
по повод опита му смел да се обучи той за ингилиз




След Търновградския прославен тъндърстръков университет,
преди години който бе завършил със отличен,
маркиз дьо Павк отново се превърна във студент,
решавайки да учи инглиш в Дръстър.
Така че тук пристигна той веднъж
да се запише и представи лично
на своя титуляр, професор блед,
всезнаещ ерудит, макар и доста скучен.
Но не от него бе посрещнат, а от лорд Пацан –
владетелят на тази крепост древна,
и който щом видя го да изскача сам
от шумно спрялата насред площада
                    лъскава карета,
към него спусна се в припрян каданс
               и страховито ревна:
– О, Павк, маркизе горд, добре дошъл!
Как ти пътува и изобщо как реши се
да изучаваш родния език
на Шекспир, Шели, Байрон, Дикенс?
– Добре заварил – каза първо Павк,
прегърна се със лорда и отвърна:
– Реших се, за да мога да превеждам сам
и да лансирам книгите ни във света глобален,
в който всичко живо днес –
                              и мало, и голямо,
говори на английски.
– Това е хитро – коментира лорд Пацан,
замисли се за малко и добави:
– Макар че, ако питаш мене, тази сган,
натровена от филми, интернет, компютри,
отказва упорито книги да чете,
дори е станала ужасно неграмотна
и затъпяла е като теле –
аз виждам я за кланица готова.
– Да, прав си, лорде – съгласи се уж дьо Павк, –
днес хората тресе ги глупост масова, неудържима.
Но трябва ли заради този неприятен факт
малкото останали на таз земя
мислещи със собствената си глава
представители на рода човешки
                 да униват?
Аз лично смятам, че не трябва, затова реших
да се изуча, пък каквото ще да става…
– Дерзай, маркизе славен, ти тогаз! –
възкликна лордът в отговор на туй, което Павк му каза.
След малко двамата препуснаха към родния му замък,
туистът-систърно над Истър извисен
и в който чакаше ги пир тотален,
от иконома на Пацаний уреден.
Когато влязоха в огромната банкетна зала,
лакей като дресиран пес притича покрай тях
и раболепно взе да им се кланя,
защото знаеше, че инак ще яде пердах.
Превит на две в стремежа си да се хареса,
той чакаше поредна заповед от своя господар,
ала получи само кратката команда
да се прибира в смрадния си будоар.
Така и стори, а пък властниците мощни,
захвърляйки доспехите си на един диван,
се приближиха с трепет до софрата
с опечен по средата ѝ глиган.
А покрай него задушени
се кипреха фазани, патици, петли,
до тях пък – бъчви с изстудени
вина, ракии, джин, шери.
– Да почваме, побратиме, наздраве!
За святата ни дружба вдигам тост! –
извика лордът и във гордата си морда
изсипа чаша стипцав калвадос.
– Наздраве! – се провикна и маркизът,
и реч поиска също да държи,
приглади с длан фасонската си риза
и следните слова взе да реди:
– За нашия съюз свещен да пием,
за дружбата, която в люта бран ни дава мощ
душманите коварни да разбием,
щом ни нападнат те в злокобна нощ.
За дамите прекрасни, благородни,
онези, на които чест съм гост,
за взоровете им любовни
аз също вдигам днеска тост!
Тъй рече Павк /не Заратустра/
и яка глътка с хъс отпи
от някаква ракия люта,
разплискана в бокал сребрист.
Разпали тя у него страстни чувства,
желание с хетери бледи да се весели,
но верен на съпругата си млада,
да не зачеква тази тема той реши.
И етикета неотклонно трябваше да спазва,
все пак патриций бе влиятелен и горд,
макар че всичко в тоз живот е преходно, измамно
и вождът днес... осъмва утре като роб.
А междувременно купонът веч се бе развихрил –
компютърът, натъпкан здраво само с рок,
го бълваше през усилвател мощен,
довеждащ лордовете до екстаз и шок.
И впуснаха се те в лудешки танци,
по пода се търкаляха дори,
така във плен на декаданса
гуляха неуморно до зори.
Опиянен от всичко туй, маркизът
съвсем забрави за английския език –
не той, а тъкмо рокендролът
го бе накарал да се чувства пак велик.










  
Още сведения

публикувано на сряда, януари 30 @ 21:09:45 EET изпратено от paco_lord

Подведено под:
| * | пародии |

1199 прочита

Още в тази връзка
· Пламен Петров


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Сказание за идването в Дръстър на великия маркиз
по повод опита му смел да се обучи той за ингилиз" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди