Херберт Шнеделбах: Morbus hermeneuticus - тези за една философска болест - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

4.
И онзи, който не е привърженик на херменевтичната онтология, също трябва да има пред вид, че може да бъде заразен с херменевтичната болест. Когато обратът в разбирането за науката през ХІХ век хвърли философията в криза на идентичността, която не отслабва и до днес, тогава като противосредство се предлага историзирането на философията: като история на философията тя е можела да се впише в кръга на тепърва възникващите науки за духа и така да се надява на научна репутация. Философията на големите историци на философията от последния век днес е почти забравена и човек понякога има впечатлението, като че те съвсем не са отдавали същата ценност на нея, както на историческото изследване, което все пак еднозначно ги е легитимирало като учени. С филологизирането на философията в нашия век състоянието на нещата е подобно: една нова интерпретация на книга Х на “великия” философ Y еднозначно легитимира някого като философ, дори когато в нея не може да се намери и една философска мисъл от интерпретиращия. Често човек остава с впечатлението, че нещо такова като собствено мислене грижливо се отбягва, защото то би могло да е “ненаучно”, а и как би могло научно да се вземе отношение за истината или погрешността на интерпретираното? Философията така търси продължението си като литературознание, пък и защо всъщност да не преименуваме нашите философски катедри в “семинари за философска литература”?

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а