литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Материали за „Троянски глас”
Страница: 1/4






ВМЕСТО ПРЕДГОВОР


По една или друга причина, не мога повече да публикувам в „Троянски глас” до края на живота си или поне, докато тази редакторка е на това място. Коя е редакторката, ние няма да съобщим и какви са причините, също така няма да обсъждаме. Защо? Първо, защото аз не уважавам демокрацията и, в този смисъл, не се чувствам задължен да се подчинявам на никакви демократични правила /нито пък на тоталитарни, между другото/, а именно „демократичните норми и правила” изискват публично да се полемизира, когато е накърнена правдата, достойнството на даден автор или пък шансовете му да публикува там, където, с оглед ситуацията, му е мястото. А именно, рефлексиите върху Троян и нравите на този град – в „Троянски глас”. Нека да е накърнена правдата и нека да са накърнени всички шансове на всички добри правила! Нека да съм умрял или пък жив!... В общи линии, все ми е тая и при двете положения на нещата. Не може да се накърни само една още по-дълбока правда – че ако човек е прав за дадена ситуация, то света да се скъса, завърти, съсипе и преучреди наопаки, то пак ще бъдеш прав. А който не е прав – той не е прав!... Ето, това не може да се отмени от тварната природа на битието. Моралът, правдата, животът не могат да се отменят при никое положение на нещата, та ако ще и мутри да премелят главата на майка ти и мозъкът да се разплиска по стената. Ти може би ще полудееш от такава ситуация, но пак ще си останеш прав. Защо ти е това? Защо ти е тази абсолютна устойчивост на доброто? Не знам. Просто така е устроен света. Пък и въпросът е поставен на нездрава повърхност. Доброто, правдата, животът имат абсолютни стойности и не могат да се впрягат в никакви прагматически употреби. Те са ценности сами за себе си и аксиоматически онтологеми на битието. Нека ги оставим все така свободни и сами на себе си. Нека ги осезаваме безкрайни!...

Дяволът осъществява частния съд над човека, без да има, между другото, и правото да съди, защото дяволът не знае всичко за човека и света. Бог съди чрез теургическата светлина, която се разкрива в цялата си пълнота, едва след възкресението на телата. Тогава, ако можем да понесем тази светлина, тя ни възражда и ощастливява, тя ни привежда в състояние, което е, на практика, Рая. Ако не можем да я понесем, тя ни изгаря като адски огън, това е Геената огнена, парадоксалното дело на любовта. Нека тези текстове светят със собствена светлина и по този начин съдят настоящето и всичко бъдещо. Останалото е произнасяне върху ситуация, на която не знаем цялата дълбочина и по тази причина, ние нямаме право да съдим.

Не мога да лиша троянци от моите наблюдения върху този град, не мога да лиша литературата от българското бездарие на живота. Това е изворът на всяка истинност и автентизъм, но това е и гробът на всеки живот – прекъснем ли корена с българската провинция, ние сме прекъснали нишката, която ни свързва и с люлката, и с гроба. Ето защо не само тези две рецензии ще публикувам тук, не само новия материал, но и всичко, което напиша върху етоса, духа и нравите на моя град, ще го изпратя на Антония, с тайната надежда то да види свят. Писателят не пише, за да напои с животворяща влага хората, но писателят усеща своя скрит ангажимент към света, когато пред очите му изникват стена след стена, тоест, когато се вижда поробен.









Напред (2/4) Напред



  
Накратко
Вместо предговор
Една лична изповед, имаща чистотата на катехизис
„На абордаж” – срещу всяка галера на злото
Къде ти е трибуната на теб?...

Още сведения

публикувано на вторник, февруари 19 @ 19:42:26 EET изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | литературна критика |

9093 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Материали за „Троянски глас”" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.19 Секунди