Ивайло Иванов: Материали за „Троянски глас” - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ЕДНА ЛИЧНА ВЕРОИЗПОВЕД, ИМАЩА ЧИСТОТАТА НА КАТЕХИЗИС[*]

Една от основните черти, за която винаги съм упреквал троянци и манталитета им, това е, че не си задават основните екзистенциални въпроси. И сред тях – първенствуваща роля има именно следният, „Защо съм роден?”, „Какъв е смисълът на нашето съществувание?”. „Смисълът на живота” е и озаглавена първата, религиозно-философска, книга на моя съгражданин и приятел Слави Самичков. Той има и сатири срещу определени топоси и нрави на троянския манталитет, той е подготвил и втора, касаеща менаджирането на фирма и християнския живот във света, но сега нека да говорим за настоящата. Изцяло черна, с бели букви, в аскетично оформление, той сам ми сподели, че е целял и търсил приликата ѝ с некролог. Защото от вестта на некролога се плашат всички в този свят, но само не и християните. Защото радостната вест за възкресение явявана пред света, че след смъртта ни чака друг живот, че предстои – при свършека на времената – и самото възкресение, така че не за страх тук става дума, не за неизвестност, а за пределна трезвост в красотата на духа и за една екзистенциално важна и битийно осъзната отговорност. Да, ние сме отговорни пред дълбочината на душата си, пред съвестта и чистотата на сърцето си, защото в тях говори съкровеното у всекиго от нас, но в тях е също божият език, и повикът към святост, който ни трасира пътя и към съвършенството. По този път вървят малцината, открили Бога, и те не могат да не говорят за благостта и безпределната му милост и пред хората.

„Милост” обаче не значи „мекушавост”, както и „примирение” едва ли има нещо общо със „смирение”. Книгата говори за екзистенциално важните неща на един драстичен, чист език, търсейки умишлено и провокацията, и скандала в съвестта, който е, всъщност, и началото на нейното очистително обновление. Говорейки за боговъплъщението на Христа, българският философ Калин Янакиев също говори за скандала – на трансцеденталното. За това, че „при своите дойде и своите го не познаха”. За това, че Бог е не само отвъден на света, но при въплъщението си Той трансцедентира собствената своя трансцедентност. Затова „не са го познали”, защото не е просто Абсолютен, а е абсолютен спрямо своя Абсолют, защото е отвъден спрямо собствената си отвъдност, и с това рязко и радикално се измества спрямо всичко съществуващо встрани, ставайки отвъден и спрямо всичките наши представи за Себе си.

Мисля, че същото се получава, и когато словото на християнина стига до даден човек. Те не могат да го приемат не по морални, а по изцяло гносеологични причини. Но, въпреки това, говорете за Бога и екзистенциално важните неща, защото само така съвестта ще се разтърси и земната утроба пак ще се разтвори, за да се възкресят оттам Адам и старозаветно живелите праведници. Да, говорете за Христа, защото Той бе Словото, което е в Началото, защото словото на истинската красота за всеки век е и начатъкът на бъдещото възкресение.

[*] Слави Самичков, „Смисълът на живота”, издателство „Печатница Нима”, Полиграфически Комбинат „Димитър Благоев”, София, 2012 г.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а