Ивайло Иванов: Материали за „Троянски глас” - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

„НА АБОРДАЖ” – СРЕЩУ ВСЯКА ГАЛЕРА НА ЗЛОТО[*]

Стихосбирката на Марин Дулев „На абордаж” е най-приятната литературна изненада за Троян и региона през този сезон. И не само за нашия регион, между другото – това е стихосбирка на национално ниво, и в следващите редове ще се опитам да докажа верността на това свое твърдение. Още повече, че не го споделям само аз. Седяхме на пейка с Марин Миревски в центъра на града, разказваше ми спомени из културното минало на Троян, когато неусетно стигнахме и до настоящето. По-точно, до дебютната стихосбирка на неговия приятел Марин Дулев „На абордаж”. Миревски спокойно поклати глава и промълви: „Това е завършен поет! Поезията си личи и от две думи. Ето, във моето съзнание, например, се е отпечатала следата фраза: „Из бръчките ми шетат стари спомени // и в миналото връщат ме назад...”. Върнах се вкъщи и разгърнах стихосбирката. Да, поетичното наистина се беше отпечатало, дословно същото... Прави са философите /начело с Платон, при това/, които казват, че впечатленията не са нищо друго, освен отпечатъци от действителността върху восъчните пити на сърцето ни. А те са медни пити, между другото. И в кошера на мариновото сърце имаше още много.

А сега да видим какво става в кошера на стихосбирката на нашия автор и адаш, дебневския поет Марин Дулев. Това е кратка история на душата му, според мен. Зад тънките ѝ страници е концентриран повече от четиридесетгодишен естетически и житейски опит. Книгата се открива с едно стихотворение, „Земен рай”, което е разгръщащата се, идилична и пасторална картина на родното Дебнево. Изходната точка и мястото на паметта, което лирическият герой винаги ще носи.

Затихнал е нежният звън на стадата,
смълчаното село завива се с мрак
На Куз баир жълтоока изгрява луната
и тя ще ни свети до утрото чак

Има и нещо баладично в настоящата картина. Тя е продължена от следващото стихотворение, което вече касае разпада на селото и трагиката на завърналите се наследници и синове. Разбира се, аз тук няма да правя детайлен анализ на цялата стихосбирка, цитирах само, за да подчертая, че това действително е кратка история на душата му. А една душа никога не е хомогенна, не е еднородна. Като букет е тя, побрала пъстрите цветя на всичко минало и преживяно, вкусено, усетено и помирисано, а след това – със деликатен жест побрано зад изтънчената ваза на сърцето ти. Оттам, и разликата в жанровите компоненти на букета ѝ. Марин Дулев не е само майстор на лирически стихотворения. Той е и талантлив автор на балади, басни, сатирически стихотворения, текстове за песни и епиграми. Сатиричното е неотменима част от богато му творчество. Защото то е пряката проекция и на един богат душевен живот. Да пожелаем на автора на тези весели и тъжни, смешни, но и възкресителни стихотворения дълъг живот – и още дълго да ни радва – вземайки „на абордаж” всяка галера на злото.

[*] Марин Дулев, „На абордаж”, изд. „Дими 99”, 2012 г., София.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а