Ивайло Иванов: Материали за „Троянски глас” - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

КЪДЕ ТИ Е ТРИБУНАТА НА ТЕБ?...

Ето я тука...

Говорех си с един приятел на площада – което е основното и призвание, и занимание в моя живот – и имах наивността да му кажа, че освен поезия и критика, пиша и публицистика. „Тъй ли!?”, като да подскочи той. „Къде ти е на тебе трибуната?...” Трибуната, драги Иване, ми е точно там, където не е твоята трибуна и където е трибуната на всеки талантлив, нормален и отдавна утвърден съвременен писател. В „Литературен вестник” ми е тя, в „Култура”, „Страница”, „Море”, „Съвременник”, във „Труд” и „Преса”, в „Минаха години”, „Ретро”, „Трета възраст” или „Втора младост”. Навсякъде, където пратя и излезе материал. А такива досега са излиза много и много. Нещо да кажеш, сега, по този въпрос? „Ами, не съм ги чел!”. „Ама, да си ги чел, кърпа не съм ти сложил на очите, ти по същата причина би могъл да кажеш, че и буквите нe си ги чел, понеже не си ги изучавал в училище и не ги познаваш, обаче това съвсем не отменя императива пред всеки уважаващ себе си човек, да е грамотен. И да ги познава... Така е и с грамотността, касаеща съвременната българска литература, чието друго име, може би, е образованост. Не може да не се признава писателското достойнство и писателските постижения на Ивайло Иванов, само защото го виждаме да се шляе всеки ден из улиците на Троян и да общува със случайни минувачи, цигани, изпаднали утайки и шизофреници. Ами, разбира се, че с цигани и със изпаднали утайки ще общувам, няма да общувам с трошляци като теб!... Няма да общувам със злобарите и мижитурките от Общината, я!... Аз уважавам достойнството на всеки човек, докато сам не го накърни в морален план – за мен, и засега поне, шизофрениците не са го накърнили. Принуден съм още веднъж да дам подобни обяснения, не защото искам да робувам на един конкретен случай, не защото искам да възвеличая себе си като поет, а защото не престанаха да ме ядат и дъвчат нашите троянски „злоби” и полуинтелигентни маскари. „Ами ти, къде работиш сега? Ти какво работиш? Ти кога ще почваш работа? Ти за монашество мислил ли си?...” Ами вие? Вас да попитам, вие за монашество мислила ли сте?... Като ви гледам, май сте вярваща жена, засичали сме се не веднъж и дваж в трояската ни църква, та пак да ви попитам, подир всичкото това, вие за монашество мислила ли сте?... Знаете ли какво прекрасно братство има в Клисурския манастир? Ако бях толкова груб като вас, с тиха радост бих ви отпратил нататък... Вижте какво, аз работата си я имам още откак съм роден и тази работа се нарича „талант”! Никоя друг писател от Троян няма такива постижения като мен, защото никой друг не е толкова талантлив и толкова осведомен и информиран, зрящ за новото в литературата и живота. Само за 2012-а и само в „Литературен вестник” има следните публикации от мен. Рецензия за „Дневникът” на Ане Франк, рецензия за новата книга на Ирина Делина, отзиви и критически материали за поредните книги на Мая Ангелова, Маргарита Делчева и Марин Георгиев, цикъл възпоменателни сонети „Търновски вечери”, втори цикъл „Търновски вечери”, и няколко относително интересни къса философска есеистика, под общото наименование „Критически прози”.

Това е само за „Литературен вестник” и само за 2012 г. А иначе, в централния печат присъствам от 1993 година. Като отида на софийска премиера, някои писатели имат респект от мен, останалите – слава Богу! – се държат с мен като с равен. И аз действително съм равен с тях – само на троянци не можах да обясня, че писателското достойнство на един човек би трябвало да се зачита. Да се има във предвид... А ако няма никакви достойнства той в професионален план, то абсолютното и безусловно, базисно достойнство на човек би трябвало да се зачита. Къде ви е добротата на вас, след като лично Господ ви е заповядал да обичате човека?... „Заповед новую даю вам – да любите друг друга!”... Което значи, да си добър и да вършиш перманентно спрямо ближния добро. Не е добро това, да злобееш и хихикаш като кос, провесил нос, и да се чудиш как да уязвиш човека, да го претъпчеш и притиснеш, след което да се надпоставиш. Така се държат само злобничките, мнителните и сами притиснати полуинтелигентни същества, така се държат само хора, с манталитет на нерези и емоционални садисти... Нищо по-добро няма от това, да се изследват злостните нрави на Троян и да се пише цял живот срещу това, та ако ще един прекрасен ден да умреш, премазан от тежките пестници на някоя мутра. Нищо по-добро няма от това, да се изследва Злото... Сам Достоевски е имал тежък афинитет към тази специалност, не виждам нито един аргумент да не го последвам в безпределната тежест на битието...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а