Ивайло Иванов: Есе за неформалния авторитет - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Колкото по-мекушав и нравствено нехомогенен е един човек, толкова по се влияе той от „неформалния авторитет”. Под това понятие разбирам авторитета, който ние си изграждаме извън институциите и извън положението си в обществото – сами по себе си като човешки същества и креативни личности. Не му е тука мястото, но да го спомена, от този вид авторитет най-много се влияят служителите от ДС. Дотам дори, че – респектирани – не смеят и да закачат човека, ако той в относително по-висока степен го притежава. Или пък, прекалено силно го закачат, както ги завърти животът, тъй, както им наредят. Не за това обаче ми е думата! Не искам Путин да ме критикува в Думата!... Човек изгражда този авторитет цял живот – още от времето, когато той се осъзнае като нравствено осезаващо същество. И на първо място, той започва да осезва себе си. Има дейности, които заякчават на етическите структури у човека, нравствените бицепси, така да го наречем. Такива са: полемиките, четенето на „Култура”, някои хуманитарни занимания и, не на последно място, не открая, най-подир, дейността, наречена живот. Докосвайки се до хуманитаристиката, например, какво забелязваме?... Че една от основните реалии в нея е нравствената проблематика, „моралният императив”. И човек започва да се пита, как живее тази проблематика у него, как го изгражда тя като човек? Това не значи непременно, че хуманитарите са по-дееспособни в тази част, че те са по-морални, едва ли не, но вижте колко често се ядат и критикуват те именно по морални въпроси. Защото в професионален план всеки може да сгреши, тук истините са много и в различните контексти релевантна е не само една от тях. Уличиш ли го обаче в грешка от морален план, ти си го уличил в грях, ти си на път да го унищожиш като човек, което, вярвам, че е скритата, подмолна цел и на всяка полемика. Ти си го публично опозорил и накъсил годините на живота му. Да не говорим за безмерното страдание, което ти му причиняваш с този „съд”, да не говорим, че, и по онтологически причини, той няма как да бъде максимално справедлив. Моралът е общата платформа у човека. Удариш ли върху платформата, ти ще разклатиш целия му танкер, целият мисловен танк. Затова и тези мисловни танкове – think tanks – толкова често днес се сблъскват помежду си. Това е, защото не превозват пари. А когато пак засмучат нефт, мазут или субсидии отнякъде, те вече по-спокойно плуват след водите на професионалните си компетенции, те вече по-усърдно и умислено работят – и по същество. Какво е съществото на морала, обаче, и къде се намира то сред топографията на човешкото ни същество? Специално аз си го представям като свинска тения, която мени своето място и положение, но винаги остава все една и съща – сиреч, моралът е неизкореним. Единствено напоследък се правят някои опити за оперативното му отстраняване, чрез създаване на нова порода човешко същество. Не само с липса на морал, но и лишено от...

Национални граници
Национална принадлежност
Бог
Празници
Усещане за тайнство
Святост
Пол.

Едно усмихнато и хилещо се същество – полуидиотче и получовек – което само вика: „Що не съм щастлив? Кога ще бъда щастлив?”, върти самотна луковичка в дясната ръка, търчи през едно безкрайно поле и се смее. „Върви към нас последният човек – и си пиука!”... Само че този видимо пък се отдалечава. Напомня ми прасето, някога, на село, което като му налееха помия в лочника, се усещаше осезаемо по-утолено, удовлетворено, видимо по-усмихнато и щастливо. То беше едно европейско прасе. Либерал. Недейте само лока от помията на ежедневното си щастие, ами се замислете и за „другите”, както е модно да се назовават днес, за тези покрай вас, лесбийките, лекетата и интелектуалците, от чието просвещено замисляне някога се е започнало всичко. От Нягул Семков – до професор Михаил Неделчев! Какъв безкраен път измина неформалният авторитет... Той ще достигне, с лъкатушната си линия, един ден и до мен, но трябва, някак си, да се опазя да не бъда либерално леке или властник...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а