литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Есе за неформалния авторитет




Колкото по-мекушав и нравствено нехомогенен е един човек, толкова по се влияе той от „неформалния авторитет”. Под това понятие разбирам авторитета, който ние си изграждаме извън институциите и извън положението си в обществото – сами по себе си като човешки същества и креативни личности. Не му е тука мястото, но да го спомена, от този вид авторитет най-много се влияят служителите от ДС. Дотам дори, че – респектирани – не смеят и да закачат човека, ако той в относително по-висока степен го притежава. Или пък, прекалено силно го закачат, както ги завърти животът, тъй, както им наредят. Не за това обаче ми е думата! Не искам Путин да ме критикува в Думата!... Човек изгражда този авторитет цял живот – още от времето, когато той се осъзнае като нравствено осезаващо същество. И на първо място, той започва да осезва себе си. Има дейности, които заякчават на етическите структури у човека, нравствените бицепси, така да го наречем. Такива са: полемиките, четенето на „Култура”, някои хуманитарни занимания и, не на последно място, не открая, най-подир, дейността, наречена живот. Докосвайки се до хуманитаристиката, например, какво забелязваме?... Че една от основните реалии в нея е нравствената проблематика, „моралният императив”. И човек започва да се пита, как живее тази проблематика у него, как го изгражда тя като човек? Това не значи непременно, че хуманитарите са по-дееспособни в тази част, че те са по-морални, едва ли не, но вижте колко често се ядат и критикуват те именно по морални въпроси. Защото в професионален план всеки може да сгреши, тук истините са много и в различните контексти релевантна е не само една от тях. Уличиш ли го обаче в грешка от морален план, ти си го уличил в грях, ти си на път да го унищожиш като човек, което, вярвам, че е скритата, подмолна цел и на всяка полемика. Ти си го публично опозорил и накъсил годините на живота му. Да не говорим за безмерното страдание, което ти му причиняваш с този „съд”, да не говорим, че, и по онтологически причини, той няма как да бъде максимално справедлив. Моралът е общата платформа у човека. Удариш ли върху платформата, ти ще разклатиш целия му танкер, целият мисловен танк. Затова и тези мисловни танкове – think tanks – толкова често днес се сблъскват помежду си. Това е, защото не превозват пари. А когато пак засмучат нефт, мазут или субсидии отнякъде, те вече по-спокойно плуват след водите на професионалните си компетенции, те вече по-усърдно и умислено работят – и по същество. Какво е съществото на морала, обаче, и къде се намира то сред топографията на човешкото ни същество? Специално аз си го представям като свинска тения, която мени своето място и положение, но винаги остава все една и съща – сиреч, моралът е неизкореним. Единствено напоследък се правят някои опити за оперативното му отстраняване, чрез създаване на нова порода човешко същество. Не само с липса на морал, но и лишено от...

Национални граници
Национална принадлежност
Бог
Празници
Усещане за тайнство
Святост
Пол.

Едно усмихнато и хилещо се същество – полуидиотче и получовек – което само вика: „Що не съм щастлив? Кога ще бъда щастлив?”, върти самотна луковичка в дясната ръка, търчи през едно безкрайно поле и се смее. „Върви към нас последният човек – и си пиука!”... Само че този видимо пък се отдалечава. Напомня ми прасето, някога, на село, което като му налееха помия в лочника, се усещаше осезаемо по-утолено, удовлетворено, видимо по-усмихнато и щастливо. То беше едно европейско прасе. Либерал. Недейте само лока от помията на ежедневното си щастие, ами се замислете и за „другите”, както е модно да се назовават днес, за тези покрай вас, лесбийките, лекетата и интелектуалците, от чието просвещено замисляне някога се е започнало всичко. От Нягул Семков – до професор Михаил Неделчев! Какъв безкраен път измина неформалният авторитет... Той ще достигне, с лъкатушната си линия, един ден и до мен, но трябва, някак си, да се опазя да не бъда либерално леке или властник...







  
Още сведения

публикувано на понеделник, февруари 03 @ 01:01:33 EET изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | есеистика |

2149 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Есе за неформалния авторитет" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди