литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Мерджанов
Любов до края и отвъд
Страница: 1/3






АВГУСТ 22, НА ПЪТЯ


Като мисли на цвете
ти влетяваш в ума
и размирие сееш
в тая болна душа

Ти си спомена чист
на сърцето – широко
като светли лунички
по лице синеоко

Твойте думи играят
стародавна игра
на желания тайни –
и любовна война

Ти си слънце и песен
моя тъмна съдба –
като огъня, бесен
аз мълча и горя

Отговорът е ясен –
ти улучи целта
и душевната болка
пак из мен се разля

Празни улици днес –
и вратите заключени
обикалям нощес
като духче изгубено

Спирам, питам за теб
но те няма в Града
нося горест в сърцето
пред вратата стоя

Обикалям навсякъде
озлобен и самотен –
а ти вечно си някъде
сякаш сън невъзможен

После пак се напивам
с телефона в ръка –
номерът не набирам
и нелепо мълча

И обичам те – още
аз съм мъртъв човек
ти си гвоздея тънък
за душата – ковчег

Ще залитам от мъка
аз към гробния дом –
а от мен те отмъкват
вечно, винаги с взлом

За сърцето строшено
ти не ми говори
в самотата калено
нека вечно боли

Да, любов е това –
по-корава от гроб
тя оттатък смъртта е
като огнен въртоп

А са светли очите
хищно цвете си ти
цяла вечност да тичам
в жълто-белите дни

Ще целуна небето
в твойте светли очи –
точно там, докъдето
словото си мълчи

Аз съм бавна разруха –
малка, тленна шега
и обичам оттука
до отвъд вечността

Катастрофата беше
само светла игра
тъй пияница пада
по очите в снега

Август месец сега е
дните бавно горят
сякаш само смъртта е
все пред нашия път

За целувка не моля
ти ми каза, нали
че объркал съм нещо
в мойте празни мечти

Аз съм лудия, дето
тича вечно към теб –
заблуден от сърцето
и подвил колене

И от думи пиян
в пустота – самоти
ще залитам докрая
в твойте малки мечти

Нека винаги скитам
тъй нетрезвено млад –
от надеждата движен
в тоя призрачен град.







Напред (2/3) Напред



  
Накратко
Август 22, на пътя
Любов отвъд
Тъмнота безответна

Още сведения

публикувано на четвъртък, февруари 06 @ 20:15:28 EET изпратено от noridan

Подведено под:
| * | поезия |

3253 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Мерджанов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Любов до края и отвъд" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди