Ивайло Мерджанов: Любов до края и отвъд - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ЛЮБОВ ОТВЪД

Мойто време бе ти –
то изтекло е вече
цветето без бодли
в светлина се облече

Като остър завой
дните ти ще се вият –
а изгубено «той»
тъмнина ще покрие

А пожара в сърцето
чувства, болка, мечти
ще приключи борбата
точно с две самоти

Нека пътя ти бъде
светъл, ясен и чист –
а в душата ти греят
до последно лъчи

Пиша стих до стиха
в куплет – самота –
и докрая обичам
твойта цветна душа

А спомена златен
като слънчево име
като теб, непонятен –
в мене нека блести

И къде ще се скриеш
аз ще бъда отвъд –
искам тебе да срещна
там, на звездния път

Тъй красива си ти –
мое гибелно цвете
знай, отвъд ще пламти
любовта ми в небето

Ангел там ще ни срещне
но без тия сълзи –
и оставаме вечно
там на трийсет и три

И косите ти къси
като сън и мечта
тихо аз ще целуна
щом до тебе се спра

И не знам какво искам
дали вечна любов
или тебе да срещна
миг по пътя си нов

И от нежния гняв
на душа непростила
знай, че ти си била –
дето мен е спасила

Ти ми, Боже, прости
че безумен съм аз –
но нали любовта е
отменила смъртта

Тя е нежното име
що мълвя в самота
и Те моля: прости ми
хаосът, лудостта

И живота прекрасен
не отнемай от мен –
нека пак пустотата
бъде миг окрилен

Що са думи на обич –
непоискали вечност
те са дребната сума
на предателска нежност

Милостта Ти ще прося
като сетна мечта,
нека нея намеря –
и дори след смъртта.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а