Ивайло Мерджанов
Любов до края и отвъд | Страница: 3/3
ТЪМНОТА БЕЗОТВЕТНА
Измечтано е всичко
черна болка изгря –
между мене и тебе
се въздига стена
Ти ме пак победи
и триумфа е твой,
а съдбата пламти –
и няма тука покой
Нека утре замина,
гибелта сполети ме
любовта не отмина
само твоето име
Нека плаче душата
и смъртта долети,
а накрая в играта
остават две пустоти
И абсурда е пълен
тъй си хубава ти,
смисълът е обърнат
сред искрящи вълни
И море от страдание
от копнежи, мечти
а по дъното – блянове
в самота – дълбини
Пъстро беше небето –
заваляха искрите
точно там, докъдето
в редовете сме скрити
И когато се будиш
със целувка от сън,
нека пак убоде те
стихотворния трън
И в сърцето забито
тънко жило – любов
отначало е скрито
и безкрайно само...
Меланхолия светла
празни думи, тъги
ето тук те прегръщам
сред железни звезди
Отчаяние, ярост –
ще захвърля в пеща
доживеем ли старост
може би ще се спра
Ти усмихваш се тук
и не вярваш в това,
лесно никой не спира
любовта, лудостта
Ти си нежна секунда,
светлина по небето
и отвесно се спускаш –
паячето в сърцето...
 Назад (2/3)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, февруари 06 @ 20:15:28 EET изпратено от noridan
Подведено под:
| * | поезия |
8743 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|