литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Никита Нанков
Изоморфи на белотата
Страница: 1/6






ДЖАПЕКТУРА


Всичко, което знаем за архитектурата от последните 40 000 години, се превръща в безнадеждна архаика под напора на новото архитектурно мислене – джапектурата. “Джапектура” е новоизкованата дума, която точно предава характера на архитектурната революция: архитектура с формите, качествата, функциите и философията на джапанката. Джапектурата е не само ново пространствено и екологично мислене, но и нов, по-висш етап на постигане на онова, което някои философи наричат човешки потенциал. Затова джапектурата е както нова ера в технологията и представите ни за това как може да бъде преобразен светът, така и нов етап в постигането на нашата човечност.

Революционният архитектурен дизайн на джапектурата е минималистичен и при него вътрешното пространство неусетно и непринудено се отваря към външното пространство и обратно. За традиционни стени, подове и тавани не може да става и дума, понеже джапектурата се отличава с необикновена еластичност – подовете стават тавани, таваните – прозорци, а вратите – стени. Обитателите на джапектурата ще се отличават с необикновено висока интелигентност, понеже те ще бъдат принудени непрестанно да мислят и да съобразяват кое какво е, тъй като вратата, която човек очаква да води към спалнята, може да се окаже прозорец, от който се пада от сто и петдесетия етаж. Обратното също може да е вярно: например кандидат самоубиец скача от прозореца на сто и петдесетия етаж, а се оказва, че влита през вратата в леглото на някоя дългомиглеста красавица.

Джапектурата отново сближава човека и природата, които пещерите, пирамидите, замъците, укрепленията и небостъргачите са отчуждили. Хлорофилът на увивни, пълзящи и пробивни растения става част от човешкото пространство. Джапектурата се строи на принципа, че архитектурата е жива, тя е растящ, дишащ и самообновяващ се според условията организъм. Джапектурата е напълно зависима от природния контекст и за нея важат законите на еволюцията на Дарвин. За сега теоретиците на екоархитектурните аспекти на джапектурата още спорят дали два крака са по-добре от четири, четири от шест, шест от осем или осем от сто. Учените все още нямат ясен отговор на въпроса дали в джапектурата е екологично по-изгодно да се обуват с джапанки двукраките обитатели на джапектурата, тоест човеците, четирикраките обитатели – сиреч дребните и средните гризачи и игуаните, шестокраките хлебарки и мравки, осмокраките раци и паяци, или стокраките стоножки.

Традиционните човешки обиталища започват с ограничаващите пещерни пространства. Пещерите, казано с езика на джапектурата, са подобни на военните чизми – те пазят от кал и студ, от диви зверове и природни стихии, но те и стягат полета на човешкия дух и му причиняват болезнени мазоли и шипове. От пещерите и чизмите архитектурата еволюира към три-четвъртите ботушки на кокетките от осемнайсти и началото на деветнайсти век. Това са замъци с градини за всякакви забавления и удоволствия. Въпреки безкрайно по-широкото пространство от пещерите и чизмите замъците, дворците и полуботушките с връзки, копченца и кукички също са ограничени – те се простират само дотам, докъдето копае лопатата на градинаря. Отвъд оградата на парка е нечовешкият хаос, кръвожадните зверове и митичните чудовища – именно там, сред хаоса, Господ Бог прокужда Адам и Ева за прекаленото им обущарско любопитство, когато Ева обува полуботушките, откъснати от Дървото на познанието. Древногръцките, древноримските и древноеврейските сандали бележат по-висок етап в архитектурното мислене. Техен аналог са стъклените небостъргачи, при които носещите елементи са не външните стени, а вътрешните метални конструкции, както кракът е носещата вътрешна конструкция на сандала, около която се увиват каишките, връзките, закопчалките и панделките. Небостъргачът е сандал с изключителна здравина, която издържа и на най-силните земетресения и вулканични изригвания. Досега няма случай, при който земетръс да е повредил сандал, а и 97% от затрупаните от Везувий жители на Помпей са със сандали, които са останали непокътнати под вулканичната лава и пепел. Архитектурната еволюция се увенчава с архитектурна революция, когато настъпва времето на древнокитайските джапанки, открити едновременно с коприната и барута. По Копринения път, кривуличещ от Китай до Близкия Изток и Европа, трополят безброй джапанки върху нозете на китайци, мюсюлмани, езичници и християни, на мулета, магарета, коне и камили. По Пътя на коприната се редят ханове, почивни пунктове и храмове с формата на джапанки, където морните търговци освежават силите си и се сдобиват с нови джапанки. По Пътя всички религии и вероизповедания се сливат в единствено правилната религия на Джапанката, която проповядва, че Началото, Средата и Краят е Джапанка. Обзирайки историята на архитектурата от пещерата до джапектурата някои учени вече предлагат новата ера, която неизбежно ще настъпи с широкото въвеждане на джапектурата, да се нарича джапектурит, но други учени са по-склонни да приемат названието джапектурзой.

Философският аспект на джапектурата се разбира, когато древните джапанки се видят като изоморфен аналог на даоизма, дзен будизма и родствената им феноменология. Както даоизмът, така и джапанката учи, че ценното е не онова, което е, а онова, което не е. Брокерът в условията на джапектурата не рекламира и не продава квадратни и кубични метри площ и обем, отличните материали на стените и подовете, местоположението, дизайна, изгледите към езеро или море, дома като сигурно средство за влагане на парите, които след покупката на дома само ще нарастват, а онова, което не е – празнотите, ограничени от субстанцията на прозорците и вратите, нематериалността на невидимото, мистиката, теософията, кабалата, тайната и метафизиката отвъд теракотата, тухлите, мрамора, кованите решетки и изгледа към океана или снежните върхове. Джапектурата се крепи само на една тъничка гумена каишка около ходилото, която може всеки момент да се скъса, да изчезне, да се превърне в нищо. Това нищо, метафизичното Nichts, който предшества всяко нещо, учудването, че има нещо, вместо да няма нищо, е най-първичната човешка Angst пред съществуването на Битието. Банките в епохата на джапектурата не дават заем на човека, купуващ джапектурен дом, който той изплаща с безбожна лихва, а купуващият човек дава парите си на банките, които те никога не му връщат, и така той се озовава сред екзистенциалната Angst – пред неизбежното най-първично усещане, че каквото го е имало, сега го няма. Именно тази нямавост на имавостта е изоморфна на скъсаната и захвърлената безполезна джапанка, на босия крак, който е запратен в сърцевината на Битието, от която бавно започва да се оформя просветленият отказ от всякакви желания, с други думи нирвана.

Следователно най-забележителното в джапектурата е това, че тя прави обитателите си абсолютно свободни хора и така човекът в епохата на джапектурита или джапектурзоя постига човешкия си потенциал. Джапектурата символично изразява и практически въплъщава основната идея не само на западната модерност, а и на индийския будизъм – а именно, че човекът се дефинира като свобода. Свободата човек да взема решения, да действа според тях и да поема отговорността за действията си, както и свобода от всяко желание и надмогване на кръговрата на самсара. Затова ако ви е скучно или глупаво, ако всичко ви е дошло до гуша, ако не желаете в следващото си превъплъщение да сте катър, куцукащ с непосилен товар по Копринения път от Пекин до Багдат, ако ви се ще да забегнете през девет царства в десето и да се ожените за царската дъщеря, просто обуйте джапанките си, които са всъщност вашият най-автентичен дом, и тръгнете накъдето ви тегли сърцето и накъдето ви видят очите. И ако тези джапанки са Made in China и каишките им се скъсат на петата крачка – толкова по-добре – преглътнете го като будистки мъдрец, погладете огромния си корем, погълнал радостно и толкова други нещастия, и продължете с усмивка напред към същината на Битието!





10-16 септември 2013 г.










Напред (2/6) Напред



  
Накратко
Джапектура
Майстора и ябълката
Ледоразбивачи
За чистотата
Социолингвистика
Дружба от векове за векове

Още сведения

публикувано на понеделник, март 17 @ 12:33:02 EET изпратено от nnnankov

Подведено под:
Сонатини за лява ръка | * | проза |

5571 прочита

Още в тази връзка
· Никита Нанков


Най-четеното в блок Сонатини за лява ръка:
Фактификации-практификации


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Изоморфи на белотата" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди