Никита Нанков: YES! - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Йоко Оно е известна като авангарден пърформър (въргаля се по пианото на Джон Кейдж, когато той свири на него), музикант (въргаля се под пианото на Джон Кейдж, когато той не свири на него), филмов режисьор (снима вътре в пианото на Джон Кейдж, когато той прави дявол знае какво, забивайки гвоздеи в него) и носител на безбройни заслужени и още по-безбройни незаслужени награди, но е най-известна като втората съпруга на Джон Ленън, сравнително известен поп музикант, първо с Бийтълс, а после и самостоятелно, който обаче е най-известен като третия съпруг на Йоко Оно, която е най-известна като втората съпруга на Джон Ленън. Един от биографите на Ленън съобщава, че един ден, докато се разхожда из Лондон, Ленън се разхожда из Лондон и се отбива в галерия, където Оно представя своя авангардна изложба, която се представя в галерията, където се отбива Ленън, докато се разхожда из Лондон. В средата на залата има стълба, над която виси лупа над стълбата, която стълба е поставена в средата на залата под лупата. Ленън се качва по стълбата, взира се през лупата и прочита на тавана думата “Yes!”. Утвърдителният дух на това послание така го въодушевява, че той почва да сваля Оно, която първо сваля него от стълбата, а после той нея по стълбите, и напуска Бийтълс, които не могат да понасят Оно, поради което Ленън, който може да понася Оно, която го отнася от Ленън, защото й изнася да го понася и отнася, не може да понася Бийтълс, които не могат да понасят Оно.

Оно е учредителката и първият – и последният – самоизбрал се президент на Асоциацията на йесизма, която е учредена от Оно. “Йесизъм” е новоизкована авангардна дума от Оно, която – не Оно, а думата – на английски се пише “Yesism” и означава както утвърдително отношение към всичко, което поднася живота, така и живота, който ни поднася поднасяйки ни относително утвърждаване, но също така и нещо подобно, както и каквото си поискате, стига да си платите като си йесите като си платите да се йесите. Йесизмът, както пояснява Оно, е религия, ерес, самовъзпитание, хулиганство, психотерапия, лудост, New Age философия, радостта да правиш глупотевини, телевизионен сериал, картофобелачка, нокторезачка, бетонобъркачка, дърворезачка, сокоизстисквачка, квакаща квачка и всичко останало, което е йесизъм. Оно твърди, че нейният йесизъм не дължи нищо на “The Everlasting Yea” на шотландския философ Томас Карлайл, от когото тя се възхищава от ранно детство заради гаврите му с класическата немска философия, която, вместо мъдростите на Конфуций, невръстната Оно, както и всички деца във всички детски градини в Япония са били насилвани да зубрят наизуст в името на несъкрушимата Ос Рим – Берлин – Токио през 1930-те и началото на 1940-те години. Йесизмът, по думите на Оно, е повлиян от друг велик католически шотландски философ – Sir Contraceptive McPill-Cannabis, LSD, от когото тя се възхищава повече дори от Карлайл заради гаврата му с Карлайл. Началото на йесизма иде от онова “Yes!”, изписано ситно на тавана, което завинаги очарова Ленън. Нещо повече – Ленън до последния си дъх остава непреклòнен и непреклонèн йесист. Когато той бива прострелян пред дома си в Ню Йорк, където бива прострелян, полицейска кола го откарва в болницата, където го откарва полицейска кола. Докато пътуват, полицаят го преджобва, намира личните документи на Ленън и го пита дали той наистина е Ленън, на което Ленън с последен дъх отговаря, че той наистина е Ленън с едно “Yeah…”, тоест “Yes!”, само с малко зафъфляне поради петте куршума в устата му, което кара полицаят се усъмни, че Ленън наистина е Ленън и го накарва да удостовери самоличността си като изпее “She loves you, yeah, yeah, yeah”, което Ленън с радост прави, след което полицаят му поисква автограф, който Ленън тутакси му дава и, намигайки, му прошепва в ухото, че Бийтълс са по-прочути от Христос и затова е добре човек да има автограф на някой от тях, да си го окачи вкъщи на стената като икона и да му се моли сутрин, обед и вечер, а най-добре е да застреля и четиримата Бийтълси, после да вземе автограф от всеки един и да си направи иконостас или дори цяла църква. “Амин!” – ухилва се полицаят в знак на благодарност и съгласие и се потупва по кобура, за да покаже, че е готов да направи каквото е нужно за тържеството на правата вяра, но в този момент трясва мълния и изпепелява полицейската кола. От което се подразбира, разбира се, че Ленън е йесист не до последния си дъх, а до последния си издъх, или по-точно до последния си издъх на последния си дъх, тъй като, след като Ленън издъхва последния си дъх, той не го вдъхва, понеже издъхва.

Връзките на Бийтълс, Оно, Ленън и йесизма с hippies, yappies, yessies, Flower Power и Power to the People в края на 1960-те и началото на 1970-те години е също добре документиран апокриф. Йесизмът е основата за езиковото поведениe на тези социални групи, чието групово поведение е антисоциално и езическо. Социолингвистиката обяснява, че в онова време, когато например едно мъжко цвете попита едно женско цвете дали иска да се таковат, женското цвете винаги отговаря с въодушевено-утвърдителното “Yes!”. А когато едно женско цвете попита едно – или повече – мъжко цвете или цветя дали искат да се онаковат, мъжкото цвете – или цветя – начаса отговаря или отговарят с утвърдително-въодушевеното “Yes!”. Няма да спрем да се йесим и да си горим сутиените, непоколебимо заявяват Оно, Ленън и хипитата, завити презглава под чаршафа и с венци от водни пиперичета на челата, докато войната във Виетнам не бъде прекратена. И после започва едно йесене за чудо и приказ или, както го формулират най-добре журналистите и историците, йесенето на сутиените като решителен граждански протест, което наистина води до края на войната във Виетнам – и започването на войната някъде другаде.

След трагичната кончина и коничната трагика на Ленън, Оно, пламенна, непримирима, непоколебима и всеотдайна боркиня за мир, изцяло се посвещава на разгадаването на един от най-дискутираните и най-дебатираните въпроси, проблеми, загадки, мистерии, тайни и енигми в антропологията, палеонтологията, астробиологията, геологията, археологията и спелеологията, а именно, защо са изчезнали неандерталците и не доказва ли това, че те са живели в Атлантида, която изчезва по същото време както и неандерталците, за което пише принцът на философите, божественият Платон, ученик на Сократ и учител на Аристотел, които, съответно, се падат първи и втори съпруг на Оно, като Сократ след развода си с благата и сговорчивата Оно се оженва на стари години за още по-благата и по-сговорчивата Ксантипа, за да има кой да продължи да излива цукалото на главата му, любимият семеен концептуален хепънинг на Сократ и Оно в нежната им младост, изпълняван от Оно пред бохемска андърграунд публика като съвременен вариант на древния японски матримониален ритуал на почитане на съпруга от съпругата, който символизира космическата хармония, представяна от мъжкото и женското начало, а Аристотел след развода си с Оно не се жени повече и във философско усамотение написва за жените всичко онова, което му навлича непримиримата и яростната любов на феминистките от всички епохи и университети. Според Оно както Платон, така и споменатите научни дисциплини никога не са се опитали да търсят решението на неандерталския проблем в посоката на йесизма, което закономерно е водело до различни в неверността си, но еднакви в погрешността си хипотези. Неандерталците са изчезнали, понеже не са имали положително отношение към живота и всичко останало, което си поискат, твърди Оно. Ако те са се казвали не “НЕандерталци”, а “ДАандерталци”, те са могли и до днес да си ловуват вълнести носорози, мамути и саблезъби тигри из джунглите на Лондон и Париж и да смесват своята ДНК посредством опрашване с нежната половина на Homo sapiens, което несъмнено би положило началото на нов антропoлогичен вид – Homo yesapiens. Когато Платон научава за теорията на Оно, той, като най-видният представител на неандерталците, говорещ от тяхно име, простенва: “Ono? – Oh, no!”, което по обратен път доказва, че Оно всъщност е права, тъй като поради своя негативизъм неандерталецът Платон също е умрял. От йесистката теория на Оно за измирането на неандерталците става ясно, че йесизмът е пуснал дълбоки и плодоносни корени и в България, където това течение е станало известно като даизъм (да не се бърка с даоизма, което е обратно-утвърдителното на обратно-отрицателното неоизъм!) и този факт веднъж завинаги, безспорно, категорично, съвсем убедително и с абсолютна сигурност доказва, че България е всъщност Атлантида.

Yesssssssssss!

3-12 януари 2014 г.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а