Вилхелм Дилтай: Преживяването и автбиографията - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

1. Задачата пред една критика на историческия разум

Взаимовръзката на духовния свят се разкрива в субекта, а онова, което свързва помежду им отделните логически стъпки, е движението на духа към определянето на смисловата взаимовръзка на този свят. От една страна този духовен свят е творение на разбиращия субект, но от друга страна движението на духа е насочено към постигането на обективно знание в себе си. Така се изправяме пред проблема, как изграждането на духовния свят в субекта прави възможно едно знание за духовната действителност. По-рано означих тази задача като задачата пред една критика на историческия разум. Задачата е разрешима, само ако бъдат отсети отделните постижения, съдействащи при създаването на тази взаимовръзка, ако тогава може да бъде показано какъв дял има всяко от тях в изграждането на историческия процес в духовния свят и в откриването на систематика в него. Процесът трябва да покаже доколко могат да бъдат разрешени трудностите, криещи се във взаимната зависимост на истините. Той постепенно ще изведе от опита реалния принцип на схващането в науките за духа. Разбирането е преоткриване на Аз в Ти; духът преоткрива себе си на все по-високи нива на взаимовръзка; това единосъщие на духа в Аз, в Ти, във всеки субект на една общност, във всяка система на културата, най-после в тоталността на духа и в универсалната история прави възможно взаимодействието на различните постижения в науките за духа. Тук субектът на знанието е единен със своя предмет, а той е еднакъв във всички нива на обективацията си. Ако чрез този метод бива опозната обективността на създадения в субекта духовен свят, то възниква въпросът доколко това може да допринесе за разрешаване изобщо на проблема на познанието. Кант изхожда от основоположенията, с които разполагат формалната логика и математиката, за да третира проблема на познанието. Формалната логика от времето на Кант вижда в последните логически абстракции, в законите и във формите на мисленето последното логическо основание за законността на всички научни тези. Законите и формите на мисленето, предимно съждението, в което са дадени категориите, съдържа за него условията за познанието. Той разширява тези условия чрез онези, които според него правят възможна математиката. Величината на неговото постижение се състои в пълния анализ на математическото и природонаучното знание. Но въпросът е, дали в рамките на неговите понятия е възможна една гносеология на историята, каквато сам той не е дал.

Напред (2/5)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а