литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Борис Минков
Помощници търсят ръба
или Откъде знаете, че гущерите не съжаляват




Действие първо

(на преден план кладенец; заден план – порутени стени от сграда)

Каргал (от кладенеца, бавно): Омръзна ми да измерват с мене разстоянията по време на война и в мирно време, братко Лавер. Тялото ми вече се захаби, ставите ми не са вече толкова еластични, колкото бяха преди. Откакто ти изчезна заедно с коня си, ме използват само за да измерват разстоянията. Доскоро измерваха колко далеч бият оръдията им, а сега ще ме карат да проучвам този кладенец. Той е толкова дълбок, че не зная дали ще мога да изляза някога от него. Спомням си, че като деца се питахме дали от дълбок кладенец човек може да вижда звездите и през деня, но сега вече не виждам нищо. Дори въжето, с което ме вързват като брат на дезертьор.

Полковник Гра: Колко буркана с ябълков ксеркс останаха, помощник?

Помощник Грас: Сега ги броят войниците, господин полковник.

Полковник Гра: Какво има да ги броят? Ще вземат да се натровят. Само това ни липсва.

(чуват се гласове, които броят: “Тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет...”)

Полковник Гра: Какво мрънка тоя охлюв?

Помощник Грас: Бълнува. Не сме го оставяли да почива от няколко дни, а не е затварял очи повече от седмица. При това вече втори ден от ушите му тече от онази зеленикава течност.

Полковник Гра: Лявата ми длан е летателна площадка за важни сведения. И ако до един час всички параметри на кладенеца не са ми кацнали ей тука, на летище “Полковник Гра”, ще те сваля долу при него и ще се изпикая върху вас, за да трябва да започвате работата отначало. Разбра ли? (отделечава се към порутените стени)

Помощник Грас: Но, господин полковник, разрешете да забележа, че така свършват всички, които решаваме да убием с лишаване от сън.

Полковник Гра (задъхан, иззад руините): И сам щях да проверя кладенеца. Както сега сам търся паяците тука. Всички параметри щях да съм заковал вече, макар че отдавна не съм толкова еластичен, колкото бях преди. Никой от вас си няма представа само из джобовете си колко боклуци имам. Само че вие тогава къде щяхте да се денете?

Помощник Грас: Нали не може в джобовете...

Полковник Гра: Не може в джобовете. Ама това сте вие, дето ми тежите в джобовете. Вашата еластичност се трупа на моя гръб, това винаги съм го казвал. (иззад стените се чува строполяване; полковникът приглушено вика) Грехота е да го казвам, но накрая на всяка война винаги ми се иска да се разтоваря. (Хвърля над стената няколко копчета, чорап, гребенче с изпочупени зъби, малка кутийка с формата на монета; помощник Грас се спуска и бързо ги прибира) Просто да се разтоваря.

Помощник Грас: Разбирам Ви напълно, господин полковник. Вие наистина изнасяте тежестта на войната на гърба си. А последната фаза винаги носи със себе си неподозирани отговорности и задължения.

Полковник Гра (излиза задъхан): Недей да бърбориш като някаква жена. Когато бърбориш, без да те гледам в очите, съм сигурен, че се натоварваш за сметка на еластичността си. Какво прибра сега? (Помощник Грас послушно изважда чорапа, гребенчето и едно копче.) Само това ли е?

Помощник Грас: Само.

Полковник Гра: Хм. Пусни ги в кладенеца.

Помощник Грас: Но, господин полковник, така Каргал ще трябва да започва да работи на нова сметка.

Полковник Гра: Вече нямам търпение. Боя се, че и да те сваля долу при него, вече няма да мога да се изпикая върху вас, преди да започнете така или иначе наново с параметрите. Грас, нека да си говорим неформално, служихме заедно много време. Ей сега се изпиках оттатък във фермата, в бившата ферма. Не че ми беше толкова необходимо, мислех си, че така ще принудя паяците да излязат. Нацелих в десятката една паяжина, все още ме бива, но тя беше изоставена. Имах чувството, че отдавна.

Помощник Грас (вади още едно копче): И това също.

Полковник Гра: Добре, дай си ми ги (прибира чорапа, копчетата и гребенчето). Но щом в постройката няма паяци, трябва да са се изтеглили в кладенеца.

Помощник Грас: Но щяхме да ги забележем, господин полковник.

Полковник Гра: Знаеш ли, Грас, мисля си, че понякога сме твърде мизерни, за да можем да забелязваме. Казвам ти го не като началник на подчинен, а просто като по-възрастен човек. Ето, например, на мен ми се струва, че тази война ще ми е последната. И когато си мисля за това, все едно няма никой около мен. Но дали защото ми е дошло времето, или защото твърде силно си мисля за това време...

Помощник Грас: Но нали тъкмо заради това са нашите еластични очи, господин полковник... Вие сам го казахте, че нашите тежести са у вас, а ние се бавим с едни пикливи параметри.

Полковник Гра: Това е вече друго нещо, Грас. Не е въпросът в това еластичните ти очички да щъкат насам-натам и да бройкат, да навъртат километраж, това го може и този охлюв долу, въпросът е, че нещата за виждане са различни. Ако сега покрай нас пролазят паяци, и двамата може да ги видим, може, разбира се, и да не ги видим, но аз като командир трябва да мога да виждам и заразата, трябва да мога не само да я виждам и да прониквам с погледа си във всичките й глъбинни параметри, но и да я управлявам, да разказвам за заразата, да я поставям пред света, все едно карам някоя курва да се съблича и да ми се чекне...

Помощник Грас: Значи пак бройкане, но някак тактически опосредствано.

Полковник Гра: Значи май много се отпуснах пред един обикновен войник. Подай си ухото да видиш какво става там долу. Обаче не ми пробутвай, че трябвало да спи. Няма да спи.

Помощник Грас: Аз ще се справя, господин полковник (надвесва се над кладенеца) Каргал, чуваш ли ме, отговори, ако ме чуваш... Знаеш ли, ако си почнал да си губиш ориентацията, спри за малко, няма да стане така. Спри се. Спомни си разни други работи. Само не се размеквай, нещата са сериозни, особено за тебе. Казвам ти го, за да можеш да се съсредоточиш, това е важно. Спомни си например за широчината и дълбочината на войнишкия строй, измервал си ги толкова пъти... Е, не винаги правилно, но на всеки трябва да се даде възможност да си поправи грешките. Ето, ти си брат на дезертьор...

Полковник Гра: Абе какво му обясняваш на тоя охлюв! Имай предвид, че над тебе пак надвисва опасността да те сваля долу при него и да се изпикая върху вас, за да трябва да започвате отначало. Това ви е лошото на вас, обикновените войници, че когато някой за части от секундата ви се размекне, даже не да се размекне, ами да ви говори като на хора, направо му се изсирате на главата.

Жената (появява се внезапно): Мъжът ми не е обикновен войник.

Полковник Гра: Как стигнахте дотук?

Жената: Струва ми се, че на война не се задават такива въпроси.

Полковник Гра: Но скоро ще свърши. И тогава към този такъв въпрос трябва да се прибави и един още по-такъв – коя сте вие? А вероятно и много други.

Жената: Ами, значи ще чакаме да свърши.

Помощник Грас (към кладенеца, но гледа към жената): Много е важно да се ориентираш. Иначе няма излизане.

Полковник Гра: Само да ви предупредя, че ако ни забавите, ще носите отговорност. Просто последните позиционни заплитания се доиграват и си тръгваме. Не знам изобщо защо сте дошла.

Помощник Грас: Господин полковник, той не вижда въжето.

Полковник Гра: Може да не го вижда, обаче се държи здраво за него, можеш да бъдеш сигурен в това.

Помощник Грас (надолу): Добре, това, че се държиш здраво, е хубаво, но не е достатъчно.

Полковник Гра: Много се бави. А пък ти много му се церемониш. Ще вземе да умре преди да си свърши работата.

Жената: Мъжът ми може да е дезертьор, но няма да умре, преди да свърши работата си. (приближава плахо към кладенеца)

Полковник Гра: А, това вече няма да стане. Говориш ли човешки и учтиво, направо си загинал. Махай се оттам! Ако мъжът ти не е свършил до един час, ще те сваля при него и ще се изпикая върху вас, за да трябва той да започва работата отначало. Кой ще ви държи въжето, изобщо не ме интересува. И трябва още да се подредят бурканите... Докато се оправим, нещата ще се развържат. Неблагоприятно.

Помощник Грас: Работим, работим. (навежда се усърдно към кладенеца, докато полковник Грас се отдалечава зад стената; гласовете на войниците отново броят: “Тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет, четиридетет...”) Състояние на стените? (мълчание) Състояние на стените?

Каргал (от долу, глухо): Рудиментарно.

Помощник Грас: Това е вече нещо друго. Тръгна. Податливост на натиск?

Каргал: Още не мога да преценя. Ако свърша до един час, ще позволите ли да напиша писмо на жена си?

Помощник Грас: Условия за живот на микроорганизми по стените? (към жената) Омръзна ми да бъда слуга на началника си и защитник на този обикновен войник.

Жената: Мъжът ми не е обикновен войник. Най-малкото той е сто пъти по-възрастен от обикновените войници.

Каргал: Човешки. Но още не съм видял нито един паяк.

Помощник Грас (сконфузен): Простете, не исках да ви засегна. Мъжът ви наистина върши доста работа и е много стар.

Жената: Обикновените ви войници сега се нахвърлят върху една курва, а ви заблуждават, че броят. Да бяхте погледнали поне през развалините на фермата. Щяхте да видите истинска крава. Тя пък се прави, че е дошла да продава чорапи и бельо. Така са възникнали първите градове. Какво толкова им е наредил да броят?

Помощник Грас: Хидрологичен баланс?

Каргал: Сега ставите ми пукат. Струва ми се, че ще падна и всичко ще свърши. И това не е част от моята преценка, това е ми е тялото.

Помощник Грас: Няма да мръдна оттук, докато не изясним всичко. Така само отлагате края.

Жената: Тук съм на друго мнение. Каргал държи на всичко, не се изоставя и не изоставя нищо около себе си, но ако стане така, че му се наложи да го изостави, той няма да тръгне да спори дали наистина се налага. Не може ли да се спаси нещо и други такива, ще го изостави, без повече да съжалява. Казвам ви го като характеристика. Малко като гущерите е в това отношение.

Помощник Грас: Откъде знаете, че гущерите не съжаляват?

Жената: Не съм казала, че не съжаляват.

Помощник Грас: Но казахте, че мъжът ви е малко като гущерите.

Жената: Казах го в друг смисъл.

Помощник Грас: Ако беше изцяло като гущерите, нямаше да му трябва въже.

Жената: И тук съм на друго мнение. За него вашето въже има само сантиментална стойност, то е връзката му с вас, обикновените войници, която там долу все повече му се губи от очи.

Помощник Грас: Много зависи от гледната точка. Вие не знаете, но на мен полковник Гра ми се е молил да стана негов личен помощник. Беше отхвърлил и даже натирил всевъзможни кандидати, беше ги замерял с полеви телефонни апарати и беше пикал срещу тях. Аз просто бях последният човек, който му се появи пред очите. Това е качество.

Жената: И щастлив ли сте със своите качества, господин помощник?

Помощник Грас: Струва ми се, че на война не се задават такива въпроси.

Жената: Нямам време да чакам войната да свърши.

Помощник Грас: Истината е, че тази война излиза именно през моя нос и аз го усещам твърде болезнено. Говоря ви съвсем честно. И се радвам, че имам с кого да говоря за това, въпреки че и аз не зная как дойдохте дотук. В последно време Полковник Гра е много нервен и рядко говори за войната. Когато започнахме да работим заедно, аз трябваше да приема някакво производно от неговото име и да дам своето на съхранение при полковника. Аз си избрах Грас. Харесваше ми, но в началото ми беше неприятно, че даже във вътрешните джобове, които сам си бях пришил, нямаше място за моето минало.

Жената: Мисля, че се отклони от параметрите на кладенеца. А и с тези обикновени разсъждения само потвърждавате правилността на решението за съхраняване на вашата самоличност. Защото появи ли се отнякъде жена и веднага започвате да си търсите самоличността. А така с производните имена няма грешка.

Помощник Грас: По-рано не можех да си представя, че след войната Полковник Гра ще иска да запази моето минало за себе си. Изглеждаше така щастлив със своята съдба. Сега обаче не съм много сигурен. (замлъква, като усеща приближаването на полковник Гра; сменя тона) Всъщност съвсем скоро ще разберем.

Полковник Гра (докато се приближава, си закопчава панталоните; броящите войнишки гласове вече не се чуват): Пак са го ударили на разврат мизерниците. Пак ще пламне някаква зараза и пак ще се чудим какво да правим по-напред – дали да потушаваме заразата върху нас, или да сеем зараза върху враговете. Надявам се да сте свършили вече с тоя кладенец. Ако не сте, ще е само за ваша сметка, надявам се.

Жената: Кога мога да видя мъжа си?

Полковник Гра: Когато умре. Попитах свършихте ли!

Помощник Грас: Не може да установи количеството влага, господин полковник. От ушите му потече някаква течност. От една страна това е някакъв индикатор, но от друга страна е объркващо.

Полковник Гра: Възприятията ни се омазаха значи. Само не ми казвай това. Откакто братът на тоя охлюв избяга с най-хубавия ми кон, всичко се омазва.

Помощник Грас: Не мисля, че е фатално, господин полковник. (към жената) Имате ли кърпичка?

Жената: Не съм сигурна. Мога ли да използвам стените на фермата, за да се преоблека?

Полковник Гра: Откъде знаеш, че е ферма?

Жената: Вие наричате това ферма. Предполагам по стратегически причини. А аз трябва да го ползвам като параван и да се опитам да намеря кърпичка, която да използвате като основа на вашия подръчен индикатор. Така ли сте работили през цялото време?

Полковник Гра: Какво си позволяваш!

Помощник Грас: Не. Има тя основания според това, което вижда сега, но не знае, че всички тези подръчни начини за измерване ги донесе при нас тъкмо мъжът й.

Жената: Последно, трябва ли ви кърпичка?

Полковник Гра: Добре, преоблечи се. Губим време. (жената отива зад порутените стени; използва ги като параван, като оставя различни дрехи върху порутените ръбове и после пак ги взима оттам; през това време полковник Гра се старае да говори непрекъснато) По-рано тук наистина е било ферма и са мучали крави, а сега единственото нещо, което може да се чуе, са гласовете на моите войници, които броят. Броят бурканите с ябълков ксеркс. Днес това вече може да бъде казано, и то съвсем открито. (чуват се гласовете на войниците, които броят: “Тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет...”) Въпреки че започвам да имам някакви подозрения, че се бавим. Че скоро тук отново ще започнат да мучат крави, войниците ми ще продължават да броят, а ние няма да сме свършили. (към порутените стени) Свършихте ли вече?

Жената (хвърля кърпичка над стената): Ето ви кърпичка. Можете да спечелите малко време, докато отново се облека.

Полковник Гра (подушва кърпичката и я подава на Помощник Грас, който опитва да я скрие, докато полковникът говори): Доволен ли си? Трябва да сме много внимателни, особено когато сега накрая всички възприятия са започнали да се омазват. И въпреки всичко да гледаме на различни равнища. Вече ти го обясних, сега само служебно го обобщавам, докато тя се преоблече. Не че това е толкова важно за мен, аз скоро си отивам и няма да се занимавам с мизерии. (жената излиза иззад порутените стени)

Жената: Е, има ли резултат?

Помощник Грас: Рано е да се каже. Но така със сигурност е по-добре. Дадохте отлична основа за нашите индикации. Впрочем вие сте лично заинтересована от това. Толкова ли трудно беше да намерите тази кърпичка по-рано?

Жената: Какво значение може да има кога съм я намерила? Впрочем виждам, че сега ще имате възможност да се убедите в добронамереността на моето участие. Струва ми се, че кравата пристига. Ваш ред е да се забавлявате с нея.

Продавачката (приближава се с кошница): Купете си хубави чорапи и бельо! От най-хубавите магазини на най-големия град в областта. Евтино, красиво, гарантирано и обезпечено!

Жената: Откога жените на гордите броненосци започнаха да продават бельо на окупаторите?

Продавачката: Съжалявам много, госпожо, но женското бельо свърши. Ако знаех, че ще ви намеря тук, щях да взема повече.

Помощник Грас: А ще мога ли да поръчам за жена си? Очевидно тази война няма да продължи още дълго, а ми се иска да я зарадвам с подарък от покорената от мен страна. (бърка по дрехите си, все едно за пари)

Полковник Гра (имитира го): Покорената от мен страна... Не си ли чувал за Лоената топка? Има книги, протоколи са правени, в учебниците го пише, дори и запазени вестници има за Лоената топка. И тази е сигурно някоя лоена топка, а и вече задникът й е разплут от войнишките онождания. Ще ми се да я сваля при тоя охлюв в кладенеца и да се изпикая върху тях, за да трябва той да прави тъпите си сметки отново. И още не е докладвал за всички параметри. Колко паяка е открил? В близкото село ми казаха, че точно в този кладенец живеят три семейства паяци, но предполагам, че го казаха само от патриотизъм. И без това предусещаха гадовете, че това са им последните думи. (помощникът Грас продължава да бърка из дрехите си)

Каргал (от долу): Боя се, че няма паяци. Лъжа е, или са избягали от нас. От мене.

Полковник Гра (към помощник Грас): Пиши. Паяци няма. На твоя отговорност. (към продавачката) Колко са шишетата с ябълковия ксеркс?

Продавачката: Не са шишета. Буркани.

Полковник Гра (раздразнен): Добре де, буркани.

Продавачката: Не знам. Войниците ви изобщо не броят бурканите с ябълков ксеркс, както вие сам трябваше да забележите, докато оглеждахте за пяаци.

Полковник Гра (отдалечава се в посока към войниците): Ще ми станат само на войници! Заради тях тази курва ми се подиграва в очите.

Помощник Грас: Притеснява ме. Все повече ме притеснява. Решил е това да е последната му война и не може да си намери място.

Продавачката (към жената): Как стигнахте до тук?

Жената: Какво ви дава право да мислите, че съм стигнала до тук?

Помощник Грас (след като е намерил в дрехите си кърпичката и малката кутийка с формата на монета; скрива бързо кърпичката, кутийката я показва): За съжаление имам само валута, но така е по-добре за вас. На вашите пари и без друго им предстои да се сринат като стените на тази ферма.

Продавачката: Да, но първо трябва да обезпечите сексуално бельото, което смятате да поръчвате. По принцип това се прави на щанда за сексуално обезпечаване на бельо. Така беше поне преди. Процесът на обезпечаване представлява преливане на известно количество от вашата енергия в енергийните контейнери на нашата фирма. Как мислите, че изминавам всеки ден по десет километра в двете посоки, за да продам някой и друг чифт скъсани чорапи на обикновените ви войници?

Помощник Грас: Не се бях замислял за това. Обаче щом все още го правите, значи имате някаква изгода.

Продавачката: Това не е логика. Правя го най-вече заради фирмата, знам, че я чака бляскаво бъдеще. Сега работя на празни обороти. Мисля, че ви е познато като чувство. Всичко е толкова капризно. Какво, да не би да не можех да напълня тоя кош със зеленчуци и да ги продавам като топъл хляб. Можех, разбира се. Но пък сега ще изляза от войната с рекламно лице. Моите гащи ще надживеят войната, ако това ви говори нещо. И когато вие след някоя и друга година, вече ще сте началник, можете да ми вярвате, аз разбирам от тези неща, когато вие тръгнете да търсите пари, за да си купите нови оръжия, ще почукате на вратата ми.

Помощник Грас: Но сега за бельото ще ви платя предварително и във валута. Освен това ще ви дам от ябълковия ксеркс. Видяхте, че войниците го броят. Не е напълно мой, но би трябвало да ми се полага някаква идеална част от него. Вече казах на другата жена, че войната излезе през моя нос. Много е хранителен и калоричен. Чист като сълза и трогателно искрен. Хомогенен и панически, ако това се налага, изключително запазен в нашите буркани.

Продавачката: А моето бельо, вече ви казах, е евтино, красиво, гарантирано и обезпечено.

Жената: Ако трябва да се включа като арбитър, ще ви кажа, че така няма да стигнете до никъде.

Помощник Грас: Не е до никъде, защото аз имам отговор, който изобличава другата страна – За това, дали е красиво, наистина не мога да говоря в момента, но как така ще е гарантирано и обезпечено, след като аз трябва да си го обезпеча?

Продавачката: Ако ви интересува чисто технологичната страна на въпроса, става дума за простото затваряне на енергийна верига. Включват ви и най-често задават разни въпроси, за да стане по-бързо. Питат например за какво ви трябва бельото, но не се задоволяват с прости отговори. Ако кажете просто трябва ми или за жена ми е, от щанда веднага ще ви направят забележка, че трябва да отговаряте с цяло изречение, въпреки че са наясно, че както “трябва ми”, така и “за жена ми е” са цели изречения. Впрочем в мирно време на този щанд за нас работят най-умните. Сега е разбира се друго, това ви го казвам само защото попитахте и мисля, че не е лошо да го знаете.

Жената: Изглежда безкрайно несигурно.

Помощник Грас: Вас не ви питам. Днес тук е пълно с жени. Къде отиде Полковник Гра? (чуват се гласовете на войниците, които броят)

Продавачката (прибързано): Още не съм отговорила за далеч по-важния стратегически аспект на обезпечаването...

(Жената – подчертано отегчена – отива зад стената-параван.)

Помощник Грас (докато се оглежда): Още не съм стигнал до това равнище на възприемане на нещата. Моите лични характеристики поне засега са такива – еластичен и лесно подчиняващ се физически, административно изчистен и архaично любезен. А мога ли да попитам за вашите? Лесно е като сте с кошница, която ви идва като прикритие, когато такова ви е необходимо, като легитимация, когато ви искат легитимация, като готова история, когато ви питат на колко сте години.

Продавачката: Моля. Неравностойно ангажирана и трайно подготвена, цинично буквална и случайно нормирана. И ви казвам това само заради общите ни интереси, иначе съм наясно, че мога да се измъкна от въпроса ви както с помощта на кошницата, така и без нея, колкото да ви покажа, че наистина не сте стратег. Трябва да призная, че донякъде сте ми симпатичен. Хората казват, че всеки обикновен войник носи ако не в раницата си, то поне в някой от вътрешните си джобове любопитството да разбере каква е стратегията на сексуалното обезпечаване на бельо. А вие сте не просто скромен, вие сте отрицателно любопитен, ако ми позволите да го прибавя към вашата характеристика.

Помощник Грас: Струва ми се, че твърде се поувлякохте. Изглежда не сте много наясно с положението. Което ме учудва като имам предвид как се разхождате там, където текат военни действия, и това прикритие на кошницата. Но имаше преди време една съвсем друга жена, която кой знае как беше дошла до тук, използвайки номера, че проси. Не искам да се отклонявам, но на война всичко се засилва поне с една степен, така че жената изглеждаше съвсем като вещица. Но пък не изглеждаше да се шегува или пък само да изпробва кой ще й даде, изглеждаше си наистина разорена. И й дадохме един буркан от ябълковия ксеркс и тя изобщо не погледна монетата, която моят началник също така любезно й предложи. Направо изчезна с него. С други думи искам да ви подскажа, че ябълковият ксеркс е голяма сила, която всички такива като вас, действащи под прикритие, много искат да имат. Нещо повече, готови са дори да си разменят кирливото прикритие срещу него.

Продавачката: Ей, господин помощник Грас, внимавай с това за прикритията. По-любопитна съм от тебе, обаче не е необходимо изобщо да си любопитен, за да знаеш какво е ябълковият ксеркс и как го разменяте. Все едно не знам как ваши войници бушуваха като богове из нашия град, избиваха тези, които се изпречват на пътя им, навлизаха в къщите, трошаха стъклата на прозорците и костите на децата ни, изтръгваха детските книжки от ръцете им, за да поправят навсякъде картинките в тях с въглен. Те рисуваха магьосниците с буркани ябълков ксеркс в ръце и децата ни дори със счупени кости започваха да вярват в чудотворната сила на ябълковия ксеркс. Дори смениха заглавието на една от военните приказки. От “Огнивото” на “Ябълковия ксеркс”. А по вашите кирливи рисунки много добре се виждаше, че сте учили войниците си само да броят, но не и да рисуват.

Жената (връща се преоблечена): Вие пък защо го кръстихте ябълков ксеркс?

Помощник Грас: Защото носи огромна зараза. Това е единственото нещо, което може да спаси човека от ябълковия ксеркс (посочва приличащата на монета кутийка). И тук вече изобщо не става дума за бельо, за подаръка на жена ми и дори за страната, която по някакво стечение на обстоятелствата съм покорил. Става дума за това, че днес, даже точно сега, ми се е приискало да дам на някого възможност да се спаси. Това е голямото ми, но инертно като хелиев газ желание. И не ме интересува дали тя ще спаси само себе си, или ще се опита да спаси и още някой. Вярно, не съм любопитен, не ме интересува и това как се употребява тази кутийка. Мажеш ли си нещо с нея или какво... Затова ако тази продавачка има поне малко мозък в главата си, веднага ще запише поръчката ми за най-хубавото дантелено бельо, ще вземе тази монета, която е едновременно монета и сигурна противозараза, и ще бяга обратно към своя хубав, но вече със сигурност заразен град с мисълта, че е видяла господ.

Продавачката: Господ под формата на хелий.

Помощник Грас: Достатачно. Казахме твърде много. Но мисля, че беше необходимо, за да напуснете удобното си прикритие. Сега можете да отидете да потърсите моя началник, за да му обясните някои стратегии. Знаете, не мога да направя нищо без него. И бельо да се наложи да обезпеча, пак той трябва да утвърди плана.

(Продавачката колебливо тръгва)

Помощник Грас: Но той отиде при войниците.

Продавачката: Именно при войниците.

Помощник Грас: Имам предвид друго. Закани се да ги направи само на войници. Ако случаят е такъв, а това вие ще го видите едва когато сте зад фермата, а може би и след още десетина крачки, според както виждат любопитните ви очи, та ако в този момент ги прави само на войници, оттеглете се моля в този параван, проявете тази деликатност, само ми дайте знак, че е така. Започнал съм да се притеснявам.

Продавачката: Колко още ще ме разигравате? Не искате ли да ви преброя и бурканите с ябълковия ксеркс? А може би ще поискате и да ги занеса с кошницата до града и да ги раздам на децата?

Помощник Грас: Това спокойно можете да го договорите с полковник Гра, ако в момента не прави войниците само на войници. Мисля, че започвам да чувам мучене на крави. Казвам го само фигуративно, иначе би означавало, че сме пропуснали края на войната. (Продавачката продължава зад порутените стени)

(пауза)

Помощник Грас: Припаднал е сигурно.

Жената: Не е сигурно.

Помощник Грас: Казвах му аз на моя началник, този уморен до смърт човек няма да може да направи нищо. Няма да може да намери и един единствен паяк.

Жената: Ако в кладенеца имаше паяци, Каргал отдавна щеше да ги е открил всичките. Освен ако не е решил да работи срещу вас.

Помощник Грас: Мисля, че трябва да ви кажа нещо важно.

Жената: За Каргал ли се отнася?

Помощник Грас: Не мога да преценя дали се отнася за него. Но сигурно е свързано с него. Без него нямаше да имаме никаква представа за вас. Ще бъда във връзка с това, че най-вероятно нямаме време. Въпреки че разбира се съществува възможност да се окаже, че – напротив – имаме твърде много време. Но затова ще ви кажа най-напред най-важното, а останалото ще разположа така, че да го разберете, ако остане време. Дължим ви огромно количество пари. Или пък може би не точно пари, не мога да преценя. Използвахме вашата снимка, която Каргал носеше със себе си, за етикетите на ябълковия ксеркс. Първо, още далеч преди брат му да избяга, той ни зарази с начина, по който възприемаше предметите. Възприемаше ги като индикатор, който полепва по повърхността и тя вече не просто няма тайни за него, но и се оставя да бъде усвоена, превръща в безусловно негова. Беше като пиявица или по-скоро като охлюв, който всмуква това, върху което се намира. И ние го бяхме приели за особен войник – дори него повече от брат му, макар че брат му Лавер беше много висок. Заблуда е, че армията не зачита особените. Но усвояването, на което Каргал ни научи, е предизвикано само от вас. Затова вие бяхте най-подходящата за етикета. Вашата снимка ни обясни и особеността на Каргал, но войната преваляше и ние вече не се нуждаехме от нея. Наистина и сега в кладенеца той изпълнява задача, но тя е в много отношения единствено почетна. Нещо като сексуалното обезпечаване на бельо, което продавачката се опитва да наложи.

Жената: Значи за децата на тази страна съм магьосница с буркан в ръце? Каргал, чуваш ли?

(пауза)

Помощник Грас: Не става дума за това. Вие не можете да си представите ефекта от вашата снимка, но в случая не става дума дори за това. Вие с Каргал ми подсказахте двете различни страни на моето собствено поведение. Или поне на това поведение, с което ми се е искало да разполагам. Не знам как е било при другите, но за мен и сега, когато със сигурност е много изтощен, а от ушите му тече от онази зеленикава течност, той пак възприема по същия безотказен повърхностен начин. И когато трябваше да предам на полковник Гра вашата съзерцавана от него снимка, аз веднага реших, че само тя ще може на свой ред да предава посланието за това капилярно виждане на света. Наистина заслужавате много повече от всичко, което можем да ви дадем, повече от някакви си обикновени пари. И затова – сега най-важното – само вие можете да ми помогнете. Само вие можете да определите кога точно ще свърши войната и точно в този момент да вземете от полковник Гра моята самоличност. По-рано не е възможно, а по-късно вероятно ще бъде късно.

Жената: Едва ли ще ми е възможно да изчакам. А и вие правите твърде произволни изводи за характеристиките на Каргал. Трябва да ви кажа, че той е много повече зависим от брат си, когото вие наричате дезертьор, отколкото от мен. Истина е – и тук ще си позволя да ви издам една наистина интимна подробност, че той ме е поглъщал с повърхността си като охлюв, но до голяма степен това е онзи начин на усвояване, който брат му е оставил за него. Вие също така сега ползвате тези коне, които Лавер е благоволил да ви остави.

Помощник Грас: Моля ви, не ми отказвайте. Толкова много ми трябва да улуча ръба на тази война. Това спекулантите, макар и по свои начини, го могат много добре и ще ме изпреварят. А войната все пак излезе през моя нос, а не през техните.

Продавачката (приближава се): Страхувам се, че вашия началник вече не е там. Бил е при войниците, направил ги е само на войници и сега вече го няма. Изглежда, че притесненията ви са основателни.

Жената: Може и той да е тръгнал да търси ръба на войната. И тогава притесненията ви стават наистина основателни.

Помощник Грас (тръгва назад към войниците, оглежда се): Господин полковник!

Жената (след него): Не довършихме разговора, но аз скоро ще си тръгвам...

Помощник Грас (докато се отдалечава): Никой няма да си тръгва.

Жената (към продавачката): И него ли ще го убият?

Продавачката: Не, той ми е клиент. Освен това е редовен в плащането. Ще го бият само, но това няма да промени нещата. Този кладенец няма повече живот. Искаш ли да дойдеш с мен и да работиш за моето предприятие? Ще можеш да рекламираш бельото и чорапите. Нещата скоро ще се променят, няма непрекъснато да обикаляме като кобили. Макар че и в това има някакъв чар.

Жената: Аз съм вещицата от етикета на ябълковия ксеркс, а не курва, за да се показвам пред хората по бельо и чорапи.

Продавачката: И си толкова старомодна, колкото може да бъде само една вещица. От тези, които все нямат никакви пари в себе си и просят от войниците. А за участието ти върху етикета на бурканите с ябълковия ксеркс направо не искам да говоря. По ирония на съдбата той ще умре от същото. (сочи с глава към кладенеца; чуват се войнишки гласове, които броят: “Тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет...”)

Жената: Не може да се мисли така общо. Досега изобщо не съм знаела, че някой използва снимката ми за каквото и да било. Всички войници носят по джобовете си снимки на жени и любими.

Продавачката: И това прави ли ги по-невинни?

Жената: Защо пък трябва да ги прави по-невинни? Никакви не ги прави. Приеми го като някакъв обичай, който изобщо не се отнася към невинността.

Продавачката: Не може така. Тук нещата са свързани. Иначе защо ще настоявам толкова с тази кошница?! Все едно не мога да си се занимавам с евакуацията на децата или пък мислиш, че ми е много приятно да си дера гърлото. Всеки дебне ръба на войната и си мисли, че го прави, за да си вземе обратно своето. Но изобщо не е така. Всеки дебне ръба на войната, за да може без резки движения да се възползва от нея. За разлика от шестнадесетгодишното момиче, което чака любимият да се върне, аз поне заявявам честно. Първо си обезпечавате енергийно бельото, после плащате и накрая се разделяме по живо по здраво. И след време – какво – ще видиш страданията на шестнайсетгодишното капитализирани в някой паметник. Великата сила на потенциалната енергия! Трогателно и запленяващо, внушително и чисто.

Жената: И на гълтащите ябълков ксеркс деца ще има паметник. Това ще те успокои ли?

Продавачката: С отворени очи, не забравяй това. С отворени. И така просълзяващият ефект от тяхната безпомощност пак се капитализира по сметката на шестнадесетгодишната кучка.

Жената: Конкретно момиче ли имаш предвид? Защото твърде много наблягаш на този случай.

Продавачката: Това не е случай, миличка, това е пример.

Жената: Не е ли все едно? И не ми викай миличка.

Продавачката: Да, за една рекламна жена сигурно е все едно. Случай, пример... Когато снимката ти е из джобовете на обикновените войници, това е случай. Когато лъсне върху бурканите – пример. Някакви въпроси?

Жената: Ами когато обикновените войници изваждат от джобовете си снимката ми в обикновените нужници?

Продавачката: Случай. Работата е там, че ако започнеш да различаваш кога си пример и кога случай, задникът ти ще загуби много от своята привлекателност.

Жената: Струва ми се, че не сме станали толкова близки, за да ми говориш така.

Продавачката: Значи ти го казвам в аванс. После ще говорим повече по технически въпроси и няма да стигнем до това, а то също е важно.

(приближава се помощник Грас, раздърпан и със следи от побой)

Помощникът: Убит, убит! Убиха го! Нямаме повече работа тук.

Продавачката: А бельото за жена ви? Почти се съгласих да направим сделката със сексуално обезпечаване в момента на получаването, дори в един момент ми се струваше, че така си е редно, въпреки че досега винаги сме го правили при поръчването. Не че вие сте кой знае колко убедителен или надежден, просто днес можете да си мислите, че сте срещнали господ.

Помощникът: А, това вече няма да стане. Отнасяш ли се човешки и учтиво, направо си загинал. До момента, в който не видя за какво бельо става дума, все едно не сме говорили за никаква сделка. А след това все едно не сме се срещали. Защо трябва на всичкото отгоре да продължавам да мисля за вас? Не мога повече! А и вече не съм онзи добър човек, който бях преди да видя началника си мъртъв. Свърши ли тоя охлюв?

Жената: Кога ще мога да видя мъжа си?

Помощникът: Когато умре. Попитах свърши ли. Ако не е свършил, ще ви сваля и двете при него в кладенеца и ще се изпикая върху вас, за да започне всичко отначало.

Продавачката: Толкова жадни деца в моя град поглъщаха жадно и с отворени очи ябълковия ви ксеркс. Мислеха го за сок. Заради снимката на тази курва върху етикета. Би трябвало да накарам войниците ви да убият и вас, вместо да се пазаря. Евтино, красиво, гарантирано и обезпечено.

(приближава се войник, плах и лакейнически, носи буркан)

Войникът: Господин началник С., заповядайте най-представителния буркан с ябълков ксеркс. Има още два. Искате ли да ви продам бельо за жена ви на по-ниска цена? Оставете я тази. Знаете ли какво ги правя аз такива в






  
Накратко
(пиеса в две действия)

Лица:
Помощник Грас / Скитник (във второ действие)
Полковник Гра
Жената
Продавачката
Каргал (глас от кладенеца)
Войнишки гласове (чуват се на запис)

Още сведения

публикувано на понеделник, май 24 @ 14:49:04 EEST изпратено от bom

Подведено под:
City-lights | * | драматургия |

4236 прочита

Още в тази връзка
· Борис Минков


Най-четеното в блок City-lights:
От Лимерик до Барън


Рейтинг
Средна оценка: 3.4
Гласа: 5


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Помощници търсят ръба
или Откъде знаете, че гущерите не съжаляват" | | 2 коментара

Re: Помощници търсят ръбаили Откъде знаете, че гущерите не съжаляват (Оценка: 0)
от Един читател на четвъртък, май 27 @ 13:59:30 EEST
Къде се играе тази фамозна пиеса? И кой раздърпан режисьор се е хванал да я постави? На мен лично ми допада, обаче не знам дали не е прекалено неразбираема за родния театър, който по правило е все народен. С това не искам да обидя българския театър - народен е нещо като жанрово определение. Минков като една хитра лисица се е опитал да пусне някое и друго народно отклонение, сигурно защото знае това, че всеки наш театър е Народен, но дали ще е достатъчно... Любопитно е да се види...


  • Re: от Един читател на четвъртък, май 27 @ 14:50:51 EEST



литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди