литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Дилян Вълев, Георги Календеров
8. Нощ сред морето, машините и едрите звезди на Адриатика




Трансадриатическите фериботи са си бая кораби. Три палуби с височина колкото четириетажен блок, огромен хангар за коли и камиони - появи ли се такъв на порт Бургас, със сигурност ще му посветят водеща статия в местната преса, преписана впоследствие от БТА, с добавен коментар на Андрей Пантев.

Тук обаче, в Бриндизи, край булевард "Регина Джована де Булгариа", нашият гигант не прави кой знае какво впечатление, още повече че по-новият, по-скъп и по-бърз "Блустар", акостирал наблизо, е и поне два пъти по-голям. Но, както се казва, не сме в положение да проявяваме капризи.

Ред табели и неучтиви стюарди насочват спонтанно сформиралото се стадо от двадесетина души, включително и наша милост, към Втора палуба. Тя общо-взето е еквивалент на мястото в "Титаник", където са били настанявани тези, за които не е имало предвидени спасителни лодки. Това обаче не ни притеснява особено - макар и не голям като "Титаник", фериботът изглежда надежден, германската водка ни е изпълнила с позитивно мислене и градивност, а и айсберги не се мяркат наоколо.

Нашата групичка, както вече стана ясно, е съставена от т.нар. "budget travelers", тоест пътуващи с ограничени средства (в това число влизат и изпросилите пари от "Каритас"). Ние сме единствените българи на борда, но въпреки това капитанът кой знае защо не ни е поканил да вечеряме на масата му. И вечеря по принцип не е предвидена. И оркестър, който да свири Щраус, докато потъваме. Както и нищо друго, освен доставяне в Гърция. А там дали ще ни пуснат с нашите 30 цента, вече е друга тема. Засега гледаме да не мислим много по нея - тъй или иначе от нас вече нищо не зависи. Затова и прехвърляме вниманието си към колегите "budget travelers". Те всъщност представляват една многонационална сган, основно в младежка възраст. Наша милост, с с начеващите ни 30 всъщност определяме горната й граница.

Най-многобройни са италианците. Те веднага се надушват и си оформят креслива групичка в дъното на приличната зала, в която се очертава да прекараме нощта. Има също така няколко французи. Един от тях се опитва да ни заприказва, но след като осъзнава, че ще му се наложи да говори на английски, бързо-бързо се разкарва. Английското присъствие е представено от две много дебели и разговорливи девойки и една притеснителна анорексичка. Има група гръцки студенти, които се съревновават по инфантилност с италианците. Двама японски младежи странят от всички. С извинение, те снимат с дигитални фотоапарати, след това надълго и широко разглеждат получилото се в екранчетата. Някъде около двайсет часа (час и половина по-късно), ще хапнат нещо, увито в станиоли, което прилича повече на вторичен остатък от химически опит, отколкото на храна и ще заспят, доволни, че са наснимали на воля Европата.

Кой още? На борда има и едно хубаво гадже на около двадесетина години. Португалка, класически южняшки тип, както ги рисуват по етикетите за ром и пури; наистина красива и, както ще установим много скоро, луда за прибиране.

След кратко проучване на обстановката всяка група захваща приоритетните за членовете й дейности - викане, гонене из палубата, разглеждане на снимки, изучаване на географски карти, пиене на германска водка. Португалката е застанала край парапета и барабани някакви странни африкански мотиви по тръбата му. От време на време надава гърлени звуци - нещо средно между крясък на гларус и оргазъм на циганка. Това е първото, заради което заподозираме, че й хлопа нещо. Когато виждаме гаджето й, вече сме напълно уверени. Макар че едва ли има и 19, то си е пуснало дълга и много рехава брадица и е с дрехи, каквито навярно Буда е носил по време на отшелничеството си. Личи си, че духовното у него е доста повече, отколкото той може да поеме. Но както и да е.

Фериботът ни потегля в 19,45 часа - с 45 минути закъснение, което ни навява тъжната мисъл, че и малкото неща, които сме смятали за изконно български патент - като закъсненията в разписанието, всъщност отдавна се практикуват по широкия свят. А и никой от групата ни не е впечатлен, дори японците.

Отплаването съвпада със залеза. Гледката е едновременно красива и приятна, защото знаем, че скоро няма да видим Бриндизи. Не че имаме нещо против самия град.

Съчетанието “палми, море и залез” силно въодушевява иначе хубавата португалка. От барабаненето й по парапета може да се предположи, че подготвя човешко жертвоприношение.

Вече сме в открито море. Спуска се мрак, появяват се едрите звезди над каквото там беше, машините се чуват едва-едва, а пътуващите, нали са на средна възраст двадесетина години, са се разбеснели из всички краища на палубата. Само япончетата, които въпреки че не са надхвърлили 18, се приготвят да спят на удобните поне за седене кресла - постилат си чаршафчетата и скоро откъртват като след чайна церемония, напук на общата гюрюлтия. Така ами, дисциплина трябва - днес по време на ваканция няма да си легнеш в осем, утре ще пропуснеш физзарядка, накрая ще закъснееш за работа във фирмата и ще трябва да си направиш харакири...

Останалите обаче не страдат от такива скрупули и си гледат купона. Общо взето - нормални младежи. Не се държат като възпитани колежанчета, само дето незнайно защо някой е втълпил на повечето, че трябва да се правят на с по пет-шест години по-млади отколкото са. Три гърчета, очевидно студенти, играят футбол с плажна топка. Забавляват се най-искрено, а когато някой ритне другия по-силно, за извинение му лепва целувка. Дълги месеци ще ни трябват, за да разберем кога тези целувки се дължат на обратна ориентация и кога на възпитание. Всъщност, и до ден днешен не сме установили, но в случая май става въпрос за второто.

Скоро отваря и барчето и тези, които притежават повече от 30 цента, могат да си купят нещо. Някои си вземат бира и след има-няма двайсет минути вече са пияни. Това донякъде ни кара да се чувстваме леко излъгани - ами защо сме пили толкова много, след като сега ще трябва да гледаме пиянски изцепки, които на всичкото отгоре не са наши! Самият факт, че водката е германска, ни придава една леко намусена сериозност. Безсъмнено немците са най-сериозната нация в Европа и пиейки тяхна водка, а не примерно руска, или финландска, човек не бива да пада на по-долно ниво. Тази дейност е отговорна и не може в нея да се влага излишна палавост.

Нощното Адриатическо море не навява чувството на самота и уединение, както сме очаквали, от една страна поради крясъците на превъзбудената прогресивна младеж, а от друга - то е твърде пренаселено. Отвсякъде се виждат светлините на други фериботи за и от Гърция.

Около един през нощта всички се укротяват и залата за пътници заприличва на гаровата чакалня в Бриндизи. Само дето по седалките спят не албанци и негри, а представители на Западната Европа. Хак им е, да видят и те какво е!

Някои от пътниците се мъчат по креслата, докато други са решили проблема и направо са налягали по пода. Затова и кратка разходка до тоалетната замества цял курс за напреднали по дисциплината “Псувните в Евросъюза”. Португалката и гаджето й - хиндуист, са се гушнали, обгърнати в мирис на сандалово дърво и марихуана. Япончетата спят вече трети сън - едното от тях даже леко похърква, което е първата и последна проява на известна невъздържаност.

Как да е вечерта минава и към представата си за уют допълваме и зала за пътници във ферибота Бриндизи-Патра. На сутринта никой не бърза да става - всички са уморени от вчерашното веселие и махмурлии от двете-трите бири, дето са изпили. Сред малкото екстри е баня с топла вода. Добре е да се възползваме - не толкова за да опровергаем ехидните забележки на Чърчил относно чистоплътността на българите, а по-скоро защото нямаме идея кога пак ще ни се удаде подобна възможност.

Скоро морското безбрежие започва да се накъсва от появяващи се тук-там острови. Навлизаме в Коринтския проток. Въпреки че има още много време до Патра, повечето от пътниците са наизлезли по палубата с раниците си. Гърчетата са възобновили играта на футбол. Една двойка се е уединила на пейка в предната част на палубата. На десетина метра от тях на самия нос на кораба има кабинка, издадена точно над вълните. Влюбените обаче не припарват там - те знаят, че тя е поставена в случай, че тъдява се завъртят Леонардо ди Каприо и Кейт Бланшет и той реши да пробва някоя лигава свалка.

Повечето острови, покрай които минаваме, са ненаселени и голи, но по някои от по-големите могат да се видят и селца. Идилия, в която българките заработват 300-400 евро и забравят да говорят българския, без да са научили други езици.

Най-накрая, след всичките му там красоти, виждаме и Патра. Гледайки приближаващия се кей, търсим дали ще мернем митничари по него. Не се забелязват. Както и да е - дилемата е ясна - или тук, или обратно в Италия. Не е болка за умиране. И на двете места живеят негри и албанци.




Забележка: Четете ни следващия път, когато ще научите българския от един грък.






  
Накратко
Простотийка общо взето, но ще видите една разноцветна тълпа, която минава Адриатическо море и изпитва характерните за подобно пътуване вълнения - кой за квото е учил. Но все пак най-сериозно занимание си остава пиенето на германска водка. Ама-ха!

Още сведения

публикувано на вторник, юни 08 @ 09:29:19 EEST изпратено от kalenderov

Подведено под:
Роман на прехода | * | пътеписи |

2901 прочита

Още в тази връзка
· Дилян Вълев, Георги Календеров


Най-четеното в блок Роман на прехода:
Ars Academica


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"8. Нощ сред морето, машините и едрите звезди на Адриатика" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди