Умислена, вдигна грижливо рибите и тръгна. Мухата я съпровождаше. Беше една муха, месна муха, хубава, зеленикава. Преследваше я, откакто бе навършила дванайсет. Никога не беше я виждала, но винаги я чуваше, дори сред тракането на шевните машини. Имаше и моменти на примирие, но знаеше, мухата беше спряла някъде и дебнеше. Нощем, и въобще на тъмно, мухата спираше.
Забележка:
Превод от гръцки: Драгомира Вълчева
|