литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Електронен кварталник
Емануил А. Видински
Момче от острова. Разказ в стихове |
Беше момче от острова;
и имаше власт над облаците.
Косите му бяха от пеперудени крила,
а дрехите от мандарини.
Веднъж,
докато увиваше слънцето
около една скала,
пред него изникна жена:
Дрехите й бяха копринени,
косите с цвета на любовта.
И имаше власт над устните си.
Жената го попита какво прави.
“Топля скалата”
отвърна момчето
“каза ми, че й е студено,
и никой не може да я стопли.”
След това се обърна
и запритиска лъчите
към камъка.
Дълго топли то скалата,
но накрая се облегна на нея
и заплака.
Жената се приближи
и го пое в обятията си.
Лъхна я мирис
на мандарини
и пеперудени крила.
Почувства се жадна;
беше толкова горещо.
Момчето хлипаше в шията й
и повтаряше:
“Толкова й е студено!”
Жената опипа с устни
цветчетата на мадарините
и сокът обля
зъбите й.
Когато отвори очи
само вятърът галеше скалата.
Тя слезе долу
и видя мъжа си.
“Хубаво ли е горе?”
попита я.
“Да,
но е ветровито.”
Той посегна към нея –
“Сигурно.
Я виж кой се е скрил
при теб…” –
и извади малка пеперуда
от косите й.
02.2003
| |
| |
| Накратко | Беше момче от острова;
и имаше власт над облаците.
Косите му бяха от пеперудени крила,
а дрехите от мандарини.
| |
|
|
http://GrosniPelikani.net/Magazine © Грозни пеликани 2000-2006
Редколегия: Антония Колева (гл. ред.), Невена Панова, Георги Гочев, Борис Минков, Веселин Карастойчев, Евок Севок — главен редактор, Здравка Михайлова, Николай Бойков (10. 06. 2000 — 14. 02. 2003)
За контакти: info@grosnipelikani.com |
|
|