литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Електронен кварталник

Димитър Матакиев
Viva за терора


Като изключим прекрасния Рамбо 13 и сайта ни Мухозоли положението в българското виртуално пространство не е никак розово. Литературните бг-сайтове могат да се разделят на два вида.

Вид А: лакейско-казионните лит-сайтове, от типа на Словото, Буквите и др. Флагманът по лакейщина тук е Словото, с главнодействащ лакей ММ Митов.

Вид Б: Мухлясало-академичен тип сайтове, визирам тук Литература и култура, Литературен клуб, Литературен кенеф и т.н. Защо да са от мухлясало-академичен тип тия сайтове? Ще обясня. Защото зад привидната им отвореност стоят все същите т. нар. литературни капацитети, завършили литература, културология или тем подобни дивотии в СУ. На мнение съм, че всякакво завършване на нещо в университет дава адекватност в критическата рефлексия, но не помага, напротив пречи при създаване на творчески текстове. При това, този е най-мекият начин, по който мога да се изразя.

Защо последователността е такава, А, Б... Защото най-популярни са лакейско-казионните сайтове. Разните му Митовци се мазнят на лит.буржоазията и с това идеално удовлетворяват нейните нужди. Да се каже, че тия сайтове са страшно нужни на лит-буржоазията би било пресилено. По скоро Митовците и Словото са един чудесен бонус за академичната ни квазилитература. Те са като циганките на гарата. Правят тъпи свирки, нито са суперпрофесионалистки, нито са неопитни души – знаем кво значи да ти духа чиста душица – прекрасно е... та лакейте са като циганките на гарата – духането им е тъпо, ама понякога не бихме се лишили от него. И от тая леснота на свирките лит-буржоазията не би се отказала, затова толерира сайтовете от група А. То затова е буржоазия, щото не се отказва току-така от келепира, макар и да е некачествен. По отношение на група А говорим за сайтове, стопанисвани от явни литературни аматьори и идиоти. Графомани и жалки ентусиасти, които не са спечелили и един лев с писане.

Ето аз например скромно се гордея с факта, че в момента печеля по 10 лв за 80 реда, а госпожица Корчева печели стотина лева за 80-100 реда, може и повече...

Да... Сайтовете от група Б – мухлясало-академичните сайтове от т. нар. професионален тип. Тук имаме профипоети, профилитератори, профипедита изобщо. Завършили са си тия типчета бг-филология, културологийка, литературознанийце... и кво? Нищо. За чий хуй?!... Никой няма да си купи яловите им книжки, само съакадемиците им, танто за танто, един вид. Показателен е един факт: имам приятел букинист. Той ми каза така: от българските автори, ако все още нещо се чете, това са писателите от т.на. априлска линия – соц-писателите тип Радичков, Ивайло Петров и т. н. Г. Господинов никой не го чете, никой не го купува... Това е едно емпирично и красноречиво доказателство за провала на съвременната бг-литература. Няма живец, не е готино, на никой не му трябва. Ето положението в Русия: имат Сорокин, имат Яркевич, Пелевин... готини неща, на разбираем език, игра с езика, готин ироничен дискурс... А нашето кво е, нищо не е. Виртуалният представител на това “нищо” от академично-рефлексивен тип са сайтовете от груба Б.

Къде графоманско, къде академично стихолъскане - това е дефиницията на бг-литературното интернет и всякакво пространство.

В заключение искам да кажа следното. Време е някой да изкара българската литература от нафталина. Това ще бъдем ние Рамбо 13. Ако е писано, разбира се... Четете Мухозоли и се кефете!

благодаря




Забележка: Заглавието е от редакцията. Съставено е от наименованията на двата файла, с иначе твърде сходно съдържание, които получихме.

 
Накратко
Редове, прочетени на “Мастило в мрежата”, а след това безплатно предоставени за публикуване.





http://GrosniPelikani.net/Magazine       © Грозни пеликани 2000-2006

Редколегия: Антония Колева (гл. ред.), Невена Панова, Георги Гочев, Борис Минков, Веселин Карастойчев, Евок Севок — главен редактор, Здравка Михайлова, Николай Бойков (10. 06. 2000 — 14. 02. 2003)
За контакти: info@grosnipelikani.com
литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.07 Секунди