Георги Гочев, За два учебника по античното
Дата: събота, юни 30 @ 16:17:59 EEST
Тема:
Реших да обърна внимание на две книги, които директно поставят въпроса какъв трябва да бъде един учебник по античното.
Изданието на “Ариадна” предлага една класическа трагедия – “Едип цар” на Софокъл, според Аристотел всъщност най-класическата, във вече класическия превод на Александър Ничев. Защо обаче трябва да се преиздават преводи, които вече са на архаизиран български, който с нищо не може да отмести нивото на литературното говорене? Защо за античното трябва да се изгражда образ на скучен и поумрял масив? Посочваното като ученическо издание е придружено освен от недостойния за учен като Ничев предговор, със следговор от Огнян Ковачев, който стои като сатенена кръпка. Студията на Ковачев проследява доста добре най-важните рецепционни спирки на Едип, но определено не там й е мястото. Макар и авторът да се е постарал да обясни някои от старогръцките реалии, агон например, едва ли подозира каква агония би предизвикал високия му изказ в принципно (не)готовото на всичко училище.
Втората книга, на която се спрях, е умел вход към невероятно трудното поле на предсократиците. Трудно заради състоянието на наличните текстове и липсата на преводи. Книгата избира за фундамент на историята си двата основни въобще проблема, занимавали античната философия преди Сократ – космогония и онтология. Освен това: разговор с Бъртранд Ръсел, познат и на български – философията като ничия земя между религията и науката (или между свещеното и профанното); език, постоянно усмиващ затрудненията на модерното хуманитарно – континуитет на дисконтинуитетите, или как да не спираш да се дъниш. Прекрасен превод.
Софокъл: Едип цар, превод от старогръцки и предговор Александър Ничев, студия Огнян Ковачев, Ариадна, С., 2002.
Де Крешенцо, Лучано: История на гръцката философия. Предсократиците, превод от италиански Ния Филипова, Планета – 3, С., 2001.
|
|
|