литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Lugete, o Veneres Cupidinesque,
et quantumst hominum venustiorum!
passer mortuus est meae puellae,
passer, deliciae meae puellae,
quem plus illa oculis suis amabat:
nam mellitus erat suamque norat
ipsam tam bene quam puella matrem,
nec sese a gremio illius movebat,
sed circumsiliens modo huc modo illuc
ad solam dominam usque pipiabat.
qui nunc it per iter tenebricosum
illuc, unde negant redire quemquam.
at vobis male sit, malae tenebrae
Orci, quae omnia bella devoratis:
tam bellum mihi passerem abstulistis.
o factum male, quod, miselle passer,
tua nunc opera meae puellae
flendo turgiduli rubent ocelli!

Оригинал

О, Венери и Ероси, плачете
с всички прелестни хора по земята!
Че умря на любимата врабчето,
на любимата милото врабченце,
дето бе й по-скъпо от очите.
То познаваше свойта господарка,
както малко момиче знае майка;
все във скута й беше постоянно
и подскачаше тук и там край нея
и за нея чирикаше безспирно.
Днес върви то по пътищата мрачни,
откъдето не се е връщал никой.
Ах, проклета бъди, на Орк тъмница,
ти, поглъщаща всичко най-красиво!
Ти врабченце чудесно ми отнесе.
О, нещастие! О, врабче злочесто!
На любимата милите очички
зарад тебе от плач са зачервени.

В превод на Доротея Табакова от 1985

Скърбете, Венери и Купипидони
и колкото много сред хора най-прекрасни!
Врабчето мъртво е на моето момиче,
врабчето, наслада на моето момиче,
което повече онази от очите свои обичаше:
защото медено беше и своята познаваше
съща, толкова добре, колкото момиче - майка
и не се от скута на онази мърдаше,
но околоскачайки ту-тук, ту-там,
към единствена господарка постоянно писукаше.
Което сега върви по път тъмничък
натам, откъдето отричат да се е върнал някой.
А за вас лошо да е, лошотъмни
Орки, които всички хубави изглъщате:
толкова хубаво ми врабче отнесохте.
О, направено лошо, дето, [о], жалко врабче,
твоите сега дела на моето момиче
с плакане подутички червенеят очички.

В превод на Георги Гочев от 2002