Ханс Блуменберг, Все забравяното
Дата: четвъртък, юни 23 @ 04:34:59 EEST
Тема: Патриарси


През погледа на асистентите си професорите изглеждат сякаш са забравили нещо.

И те, разбира се, са. Без поне малко да се владее изкуството на забравата в науката не можеш да блеснеш. Оттук следва разпределението в компетенциите. На по-младите се пада окриляващото преживяване да напомнят за все забравяното.

Хайдегер е разказал, как е било при него с Хусерл. Били са го поканили за лекции в Лондон през юни 1922. Госпожа Малвине, която според спомените на Ясперс обичала да нарича асистента на мъжа си ›феноменологическото дете‹, била подготвила пътуването, като че при това предприятие е щяла да се транспортира феноменологическата редукция на световната екзистенция. Така и Хусерл до последния момент преди пътуването бил залягал над четирите лекции, а и по пътя към гарата претеглял между абсолютно съзнание и природа. На перона, чувайки приближаващия влак, асистентът събира сили да напомни за онова, което му се губи: »Господин таен съветник — а историята?« — »Да, нея я забравих …«, бил отговорът, последното преди потеглянето на влака.[*]

Почти половин век по-късно Ханс Йонас открива на 1. септември 1969 конгреса по класическа филология в Бон с доклада »За основата на разбираемостта на историчното«. Миг на закъсняло удовлетворение за философския откривател на гносиса в загубената страна на рождението му и годините на учение при Бултман и Хайдегер. Веднага след откриването, разхождайки се край Рейн, Йонас разказва за нещо, което спада към скритите и все пак големи събития в историята на философията. Той тъкмо бил посетил учителя си Хайдегер, за пръв път след края на войната, подарил му по този благороден начин, не можем и да се изразим другояче, края на миналото.

За да разбере поврата, човек трябва да си представи наяве, как Йонас в почти четири десетилетия на отчужденост от своя учител е оставил зад себе си дългия път от проблематиката на гносиса до »Phenomenon of Life« (1966). Лесно е било да се покаже на Хайдегер дистанцията на световете след тази цезура с упрека, че в »Битие и време« (1927) при аналитиката на Бъденето-ето-на той не бил казал ни дума за телесното. »Да, това все съм го забравял.«, било потвърждението.

Когато Ханс Йонас чува и разказва това, не е могъл да знае едно нещо, което ще се хвърли в очи на наблюдателите от по-късно време: Хайдегер е цитирал Хусерл.




--------------------------
Бележки под линия::
[*] Heinrich Wiegand Petzet, Auf einen Stern zugehen, Frankfurt 1983, 86: Notiz über ein Gespräch mit Heidegger am 27. april 1952 in Icking. —
Karl Jaspers, Philosophische Autobiographie. München 1977, 92.


Преводът е направен по Hans Blumenberg, Die Verführbarkeit des Philosophen, Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 2000, S. 63–65, http://www.suhrkamp.de/autoren/blumenberg/blumenberglp.htm, от Антония Колева.





Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=191