Ян Бьотхер, брат ти
Дата: понеделник, юли 04 @ 06:47:53 EEST
Тема: Седименти


пак този вторник, в който срещам брат ти, а той казва, че ти било мъчно. стоим си, брат и аз, четири свити рамена почти толкова години оттогава. тъй като той е по-малък, аз издишам едно замислено “да, да, първа любов”, а сега Той кара тази кола, ах, да, нали живеете извън града, ми се стрелва в мозъка, и го питам съвсем сериозно, подвижната клапа все още ли задавя на всяко първо кръстовище, ако не я издърпаш достатъчно, понеже не си искал да се наругаваш заради това накъде си тръгнал, но обикновено ще да се е тръгвало към елба да мине от родителите ви, пътя си го знаеш, казвам на брат ти. и без това все съм се качвал, казвам, навигатор със задачата да дам отдих на шляпкащата постоянно жабка, аз с изпънати крака и аз със прибрани колена, и аз с уморени мисли навсякъде, но не и по пътеките на дивеча, които трябваше да пазя. че винаги ми е била противна тази кола, казвам, касетофонът развален, и понеже още при най първото преминаване на планинско възвишение в бръснещ полет се хванах за корема и тя като се развесели, твоята сестра, изобщо не можеше да се съвземе, а и тъкмо беше взела книжката, и затова оттогава съм възвишение-забавление-болд. значи колата още върви, аха.

на нея просто си й било мъчно, казва брат ти всеки вторник, не се смее той, или няма комизма ти, или не е чул съвсем, и продължавам да размишлявам, и заминавам за елба, в това тъпо доволство при мястото на срещата пред капака на мотора, само защото човек бил дошъл, беше ми приятно да ходя там, но всяка ръка в джоба за нея означаваше разговор за кризата, побягвах със стенещ поглед към небето, но се натъкнах на пясъчен замък и тя: горките деца… Ето, такава беше сестра ти, знаеше тя, докъде мога да се разпростра дори само заради вашата захабена таблица за приливите и отливите на хладилника, така че надалеч от плитчините и към дворите от марши, на мен те ми харесваха, тя ги смяташе за романтични и казваше толкова дълго зеееееелеееено, докато аз се предадях: обаче става твърде атомарно. и между всичките тези болни съмнителни кучета ми хрумна, че тя, да, тогава в мен и аз май бях да и също не, но тя пък беше по-голяма и, е, разбираш нали, първа любов.

защото не се обаждаш, чак сега завърши изречението си братското сърце, а аз казах: наистина, честито, че ТАЯ кола още върви...


Преводът е направен по Jan Böttcher, dein bruder, in: Kritische Ausgabe 2/2001, http://www.kritische-ausgabe.de/hefte/provinz/boettcher.pdf от Антония Колева.

значи колата още върви, аха.



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=192