литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Гледам часовника право в очите и го хипнотизирам

Гледам часовника право в очите и го хипнотизирам

Повтарям:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Гледам часовника право в очите
и го хипнотизирам:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Днес е 26-ти март.
А на тая дата ми грабват
един час време.
Ще успея да го върна обратно.
Ще успея.
И пак повтарям:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Но внезапно изниква един въпрос —
ами ако точно този час
ми донесе нещо лошо?
И инстинктивно —
отмествам очи от часовника.
Пък и има други неща за гледане.
Например в някоя — неопорна точка.

Слънцето реши лъчите си с моя гребен

Слънцето е на фотьойла.
И слуша песента
“One way ticket”
за седми път.
Смуче едно лукче,
защото повече няма да пуши.
Реши лъчите си с моя гребен —
и ги прибира с шнола.
После ми обува сандалите.
Грабва моята шапка.
И хуква към синьото на небето —
при едно бяло облаче в ляво.
След него остава —
един позлатен гребен
и касетофон с песен —
която е толкова подходяща,
защото също ще тръгвам.
(Без сандали и без шапка.)
Но нямам търпение
да се кача във влака,
за да пусна на кондуктора —
“One way ticket”
Любопитна съм —
как ще продупчи песен?

Но заслужава ли си да ходя толкова далече?

Обещавам!
Пред последния сняг.
В средата на тази сряда:
Да излея в бързите води на потока
бутилката с етикет — “Намерения — 2005 г.”.
И да си напълня нова.
С примерно съдържание:
Да извървя уличка от 19-ти век в Сопот;
Да затопля охладнелите отношения със себе си —
като си подаря камъче,
което се превръща в скъпоценно;
Най-сетне да си застраховам биографията
от намесата на стихотворенията ми;
Да взема от бъдещето си прераждане
разсрочен заем —
един допълнителен ден — на всеки месец.
И така нататък, и така нататък.
И обещавам!
Пред последния сняг.
В средата на тази сряда.
Сред разкошния хаос —
с удобство на меко канапе,
от което въобще не ми се става:
Да излея бутилката с “Намерения — 2005 г.” ,
която се търкаля по пода —
в бързите води на потока.
Но заслужава ли си да ходя толкова далече,
когато може да бъде съвсем лесно —
просто да й сменя етикета?