Силке Шойерман, Богати момичета
Дата: вторник, април 18 @ 13:21:13 EEST
Тема: City-lights


“Все пред буря”, каза тя след това, когато седяха до прозореца, с аперативи и фъстъци от мини-бара “все пред буря си най-добър, по изключение това сега го открих аз този път ”, играеше си с дистанционното, естествено, точно в хилядната минута от тяхното насаме трябваше да започне с прещракането, и да вкара в стаята още поне четири руси модераторки, едно болно от левкемия дете, една милионерска съпруга и сюрия сплъстени демонстранти. За щастие що годе бързо спря на третата програма, “Местопрестъпление” каза тя с въодушевление, което му се видя странно пред вид факта, че ставаше дума за излъчван на правилни интервали сериал, “това е комисар Бринкман”. След три минути Карл беше сигурен, че вече бяха гледали тази серия от местопрестъплението, този строителен изкоп, от който извадиха тялото, категорично му се струваше познат, и той веднага заподозря червенокосата вдовица, за което всъщност нямаше никаква причина, но си замълча, само с ръка погали Софи по гърба и каза: “Но когато се започне, ще го изключиш, нали така?”

Филмът беше свършил още преди първите гръмотевици, чакаха, изненадващо тя беше настояла до прозореца да се премести не само едно единично кресло, а цялото канапе, и, доволен от учтивия й интерес към метеорологичните му проучвания, той го бе примъкнал с охкане и пъшкане. След няколко минути, в които продължителният покой го караше да очаква все повече, Карл каза: “В древни времена хората са вярвали, че светкавицата и гръмотевицата са оръжията на боговете и знаци на гнева им, днес знаем, че това са природни явления”, а Софи отбеляза, мирно пригушена в прегръдката му: “Хубави явления”.

Нищо не помръдваше, но той знаеше, че там навън, невидимо, тъкмо в момента, топлият, влажен въздух се издигаше много бързо във високите, студени участъци на атмосферата, и след още много мъчителни минути, най-после той наистина видя как там се извисяваха огромни кули от облаци, облаци cumulonimbus, купесто-дъждовни, облаци на бурите — често бъркани с облаци cumulus, купести облаци на хубавото време –, не без прилика с гигантско небесно поле от карфиол.

Той смушка Софи отстрани и прошепна: “Погледни”, а тя по изключение бе притихнала, не каза и дума, дори не подсмръкна, а наблюдаваше заедно с него, как отделни слънчеви лъчи като нежни процепи проникваха през облаците. На него тази сила на светлината му се струваше внушаваща страхопочитание, тя отново му напомняше, че там горе се възцаряваше една инстанция, Бог, взискателен, мощен, неуморен. Карл потисна импулса си да махне, да помаха на облака.

И тогава падна гръмотевицата. Той видя как блясва една разклонена светкавица. Внезапно небето беше фризирано на кичури. Но колкото и фамозно да изглеждаше това, все пак не бяха нищо повече от нормални прави светкавици, нищо необичайно, и той беше малко разочарован. Независимо от това за пръв път му се натрапи сходството с разширена вена.

“Сега”, каза той през зъби.

Но това вече беше всичко. Вода запраска като допълнителна стена от сивото нищо, той чу стартерите на автомобили и в далечината видя червена обла светлина, която вероятно, но не съвсем сигурно, беше фар. Светът навън отплува под неговия поглед. Беше безмерно разочарован. Причината трябва да е била неговата концентрация, по друг начин той не би могъл да си го обясни. Или все пак червеното и кръгло не беше фар, а малка, съвсем малка кълбовидна мълния?

“Свърши вече”, предпазливо каза Софи, а той заради някакъв импулс каза: “Имаше една, не много голяма”, но не звучеше много достоверно, дори и за него самия. Но точно заради това той подсили, запитвайки: “Видя ли я?” Попита настоятелно и малко потиснато, надяваше се тя да не забележи, че е близо до сълзите.
Но не, тя изглеждаше несигурна, направо съвсем сплашена.

“Не знам, но така ми се струва”, каза Софи, той не разбра веднага, но това беше отговорът на въпроса му, с него тя казваше ни повече, ни по-малко от това, че този път е видяла нещо, тя, а не той. Да не повярваш, нима е възможно този път тя да беше имала по-бързото око и по концентрирания поглед? Погледна я, тя се усмихваше смутено, дружелюбно, ни най-малко иронично, все едно е сварена неподготвена от случилото се.

В главата му бучеше... ако изведнъж тя разполагаше с неговата способност... нима би било възможно да е протекъл обмен, енергията да се е прехвърлила от едното към другото тяло?

Всъщност, да, той смяташе това за напълно възможно.

“Видя нещо, така ли”, по-скоро потвърди, отколкото да попита той, а тя го погледна нежно, “едно такова кръгло оранжево на цвят нещо, нали, точно това видях аз”.

Карл се замисли дали не би трябвало да повдигне въпроса за възможността с фаровете, но от друга страна там отзад в гората една кола беше повече от малко вероятна, а практичната Софи, ако беше ставало въпрос за нещо такова, със сигурност не би си замълчала: “И?”, попита той, “как ти се стори?” И тук я прегърна така здраво, че едва чу сврения в рамото му отговор, “много хубаво”.

Но той знаеше, че е много, ужасно много повече от само много хубаво, беше чудо, защото значеше, че е така, че заедно те са в състояние да проникнат в непознатото, да отместят границите на опита си и може би след едно истинско изследване да добият познания, които са били трудни за постигане, направо, така би трябвало да е, какъв дар! “И утре няма да твърдиш, че си го казала само, за да ми угодиш?” поиска да знае той за сигурност, тя отвърна: “Не, няма. Нали ти казах, обичам бури”, но още докато Софи все по-многословно потвърждаваше видяното и той в отговор я прегръщаше и притискаше към сърцето си, в главата му се заоформя нова теория, която се отнасяше до факта, че способностите могат да се препредават, но предпоставка за това беше между двама души да има любов, толкова извънредна, че невидимото да стане видимо и нечуваното — чуто, любов, която дори да допусне сега Софи нетърпеливо да попита: “Можем ли най-после да поръчаме нещо за ядене?” като при това направи физиономия, все едно че е спечелила във всяко отношение. Той го игнорира, защото беше щастлив.

Целият свят беше един абажур, а той беше светлината.







Преводът е направен по http://www.schoeffling.de/content/buecher/leseprobe-292.html от Антония Колева.

Целият свят беше един абажур, а той беше светлината.




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=273