Доротея Табакова, Към Посейдон
Дата: събота, октомври 25 @ 08:15:04 EEST
Тема: City-lights


Посейдоне мой, земетръсецо,
Разтърси глава, разпилей коси,
Грива шарена и прошарена!

Постели за мен дълги пътища,
Разгърни за мен води бляскави,
Разтвори за мен пазви морави…

Та не съм ли аз, Посейдоне мой,
Тебе предана, тебе славеща
И във танца ти все загледана?

Колко кораби съм подпалвала,
Колко мостове съм изгаряла,
Пепел стана мойто завръщане!

Пепелта лети над вълните ти,
Пепел шарена и прошарена,
Пепел стели ти меко дъното,

Пепел храни ти водораслите,
Избуяват те и преплитат се
И играят в тях морски гадове.

Твойте китове ще нахраня аз,
Нереидите ще погаля аз,
на делфините ще попея аз…

Само дай ми ти, Посейдоне мой,
От водите си винобагрени
Да опия с тях свойте дълги дни,

Да замая с тях свойта палуба,
Да звънтят в захлас мачти вирнати,
Да поемат дъх пак платната ми.




Колко кораби съм подпалвала,
Колко мостове съм изгаряла,
Пепел стана мойто завръщане!




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=28