вера балева, горе на небето, където работя като портиерка
Дата: четвъртък, юни 22 @ 01:08:41 EEST
Тема: Думи на кръст


на централния вход на небето
/небесен стих/


работя като портиерка
на централния вход на небето
и виждам
как облаците отиват на война
от която не се завръщат
сутрин слънцето
минава покрай мен —
без да ме погледне
но пък луната e
прекалено любезна
и свети изкуствено
при разминаването си със слънцето
което вечер се връща скапано
и едвам-едвам мъкне на гръб
чувала с лъчи
понякога покрай мен
профучават метеорити
които изгарят буквално
от нетърпение да стъпят на земята
в ефира бръмчат
всякакви самолети и ракети
досадните звезди
си разменят автографи
има и птици — с пъстри песни
въобще е чаршия
горе на небето
където работя като портиерка
на централния му вход —
с временен трудов договор






по синия тротоар на небето
/облачен стих/


слънцето закъснява за среща
с един съвършен облак
точно с два часа
облакът крачи нервно —
напред-назад
по синия тротоар на небето
и пуши непрекъснато
през това време слънцето
се излежава —
разпуснало дългите си лъчи
върху възглавница на цветчета
то може да стане
но може и да не стане
мисли си за непознати обекти —
летящи чинии
летящи чайници
летящи часовници
летящи човеци
облакът продължава да чака
и крачи нервно
по синия тротоар на небето
пуши непрекъснато
обаче
ако слънцето не дойде
до още един час —
с цялото си облачно мъжество —
ще се разплаче






по цял ден берат бели ягоди
/светлосин стих/


що се касае до клюките за небето
разказани от една портиерка
тоест моя милост
част от тях са следните:
небесните жители са светлосини
и по цял ден берат бели ягоди
всичките мислят в светлосиньо
и си четат мислите като книги
пишат на преработени облаци
а шапките им са къщи
и когато се канят на гости
просто си казват —
ела под моята шапка
най-интересно е
че там изкуството идва при тебе
един небесен жител
снощи си беше поканил
голямата небесна опера с верди
а друг — цяла художествена галерия
и всичко — само под една шапка
иначе в бизнеспарка на небето
работят затворници
а йерархията е следната:
за по-голямо престъпление —
по-висок пост
понякога от моето прозорче
виждам колите им
и конвоите им
горките
най-тежките престъпления са иронията
да попречиш на някого да сгреши
и да не се промениш
но трябва да се отбележи
че на небето все пак
има само един единствен бизнеспарк
и преобладаващо светлосините хора
нямат сетива за глупости
те се усмихват инстинктивно като сини кученца
ефирът е 99% радостен
и няма чалга













на централния вход на небето
по синия тротоар на небето
по цял ден берат бели ягоди



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=288