Марин Бодаков, Из “Ангел в зоопарка”
Дата: четвъртък, май 31 @ 10:58:34 EEST
Тема: Краища
С променен глас
В какво да измерим
спирачния път на чувството:
метри, месеци?
Този, който отсъства,
яростно прокарва конец за зъби
между думите
на другия.
Мълчалива прегръдка
покоят ни пожелава — и се срамува от това, и се бои да назовава нуждите си, оттегля се и ни избягва
все по-притегателен, покоят
има ли прошка за раните, които ни е причинил, за дълбоките сраствания, които притискат вътрешностите ни
прошка, точно днес?
Златен век
да обсъдим
диетите на убедителното ти тяло,
гъвкавостта му в конкретни асани
вицовете на зъболекаря,
курса по шкиперство в общото минало,
да мълчим за въртопите
Студенина
Нарастват
необитаемите части на това тяло.
Нараства
усетът за обратимостта му
И талкът в уязвимите места,
и боровата радост в съблекалните.
Нарастват наказателните удари.
Понякога
разкъсва се кортежът към смъртта.
Едни са точни за часа на срещата.
(Неофициалните лица печелят.)
Обратно посвещение
разгромена от горещини
градината,
в която влизаме,
управлявани от навика на предишни
поклонения
градината,
вече недотам сдържана, недостатъчно
загадъчна,
неизбежно очарователна
не към смъдящото бъдеще —
стълбищата водят към нищото,
независимо от посоката
децата тежат все повече,
трябва да се отдалечим достатъчно,
за да ни настигнат
Чисти старци
крачат по обед в градската гора,
сиви и кафява.
Отскоро не помнят
как упорито са затискали с длани
пукнатините,
нестабилните сглобки..
Ала още шурти любовта между слабите
пръсти
всепомитащо, неутешимо.
И понася телата им настрани
и нагоре...
Геторика
Усърдната природа не прощава:
законът не важи на териториите
на тялото
И никога
не дръзвам да проникна
в горещините на враждебността му
И никому
не е от полза да споделям,
че опитните ти пети допускат
грешки,
че красноречието им смущава...
Каквото да гласува светлината,
петите го престъпват
невредими
разкъсва се кортежът към смъртта.
Едни са точни за часа на срещата.
(Неофициалните лица печелят.)
|
|
|