литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Господин учителят закъснява

Не знаеше коя дата е, дори не беше сигурен дали е четвъртък. Стигна до решението да се самоубие някъде към края на януари догодина. Не се налагаше да го записва и в тефтерчето си, беше сигурен, че ще се сети.

Нахлузи джапанките си, изтри се, уви мократа хавлия около себе си и се намъкна в стаята. Младата му жена лежеше по корем на леглото, пиеше кафе и четеше творбата на един философ. Застина на средата на стаята и се взря в будилника на бюрото. След десет минути трябва да тръгне за училище. Дори и да е петък.

Време беше да си обуе възможно най-бързо гащи и чорапи. Пристъпи към жена си, изпи глътка хладко кафе, след това предпазливо легна до нея на леглото.

— Има тука две изречения, които не разбирам — каза жена му. — Искаш ли да ти ги прочета.

— Да. Но почни малко по-отпред. Прегърна жена си и зарови глава в слабините й.

— Битието-ето-на e едно биващо, което не само се среща измежду друго биващо. То по-скоро се отличава онтически с това, че в неговото битие това биващо го касае.

Курът му почна да се надървя. Отри го в бедрото на жена си. — това не разбирам…. — се обади междувременно.

— И аз, но сега идва частта, която исках да ти покажа. Да ти я прочета ли?

— Добре.

— Но в такъв случай към тази устроеност на битието на Бъденето-ето-на спада това, че в своето битие накъм това битие... какво е това накъм това битие? Ти разбираш ли?

— Не, но чети нататък.

— Защо да чета нататък, ако не съм разбрала това. Това исках да те попитам.

— Чети нататък.

Господин учителят затвори очи, за да се концентрира по-добре, междувременно притисна навирения си кур в бедрото й.

— А това на свой ред ще рече, че: Бъденето-ето-на се разбира по някакъв начин и някаква изричност в своето битие. Свойствено на това биващо е, че с и чрез неговото битие същото е разкрито на самото себе си.

— Вече разбирам. Напълно ясно. — каза. — Проблемът бе, че спря, до тук трябваше да прочетеш. Прочети още веднъж. Съвсем еднозначно.

— Ох, човек не може да издържи постоянно да му навираш кура си. — каза жена му. Обърна се и хвана кура му, после почна меко да го гали по главичката, като го целуваше лекичко, след това я захапа. С устни избута кожата и зацелува, и заоблизва долното й ръбче.

Господин учителят се обърна по гръб, зарови тил във възглавницата, с ръка покри очи и тихо почна да пропъшква.

Жена му го залюля, отново и отново го захапваше, дърпаше го, целуваше го.

Свърши след десет минути. Прегърна жена си. Целуна я по врата, по устата, по челото, после стана от леглото, пристъпи към шкафа с дрехите и се заоблича.

— Колко прекрасно би било, ако всеки час сe състоеше в това, учениците да ти духат. — каза, докато оправяше пуловера си. — Макар че тогава курът ми в рамките на две седмици ще стане неизползваем. — добави.

Излезе от антрето, облече си палтото, грабна под мишка чантата си и бързо излезе. Знаеше, колкото и скоро да дойде тролей, той и така няма да стигне преди да бие звънеца.