Ясен Василев, Отвътре
Дата: сряда, януари 02 @ 13:02:22 EET
Тема: Проспекти и перспективи


Пейката е празна. Паркът е пуст. Наоколо е тъмно.

Една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката. И изчезва.


Тя се събужда и си спомня. Книгата! Книгата! Книгата! Върху пейката. И излиза.

(Ще се изгубите в книгата) Книгата я чака – черна и разтворена. Тя я вдига...


-------------------------- Писък --------------------------


Къде е? Стаята е без прозорци, без врати. Къде е? В света? Вън от него? Светът е вътре. В нея. Тя е светът.

По стените висят картини от нейното минало, от нейното бъдеще, от неизживяните животи, от незиброимите възможности, от другите животи, за които тя не знае. Небето е сиво и ниско, земята е мъртва – изгнила, продънена, дъсчена. Стените варосани се стесняват и я притискат.

Лумват пурпурни пламъци в нея – около й – изпепеляват света. Няма вода. Въздухът бавно й свършва.

Стените се разтапят, таванът хвръква, подът се рони на пепел. И тя изпада от света, полита...
надолу
надолу
надолу
Черната ръка изскача от мрака, улавя я в полет и хлопва кориците й.











Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=369