литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Функции на литературния интернет

Много трудно е да се определи какво е литературата в интернет – не по-малко трудно от това да се определи какво изобщо е литературата; още повече – литературата днес. Някои казват, че умирала, макар че гъстотата на литературните текстове именно в интернет опровергава това. Някои казват също, че се била маргинализирала, което пък ни заставя да помислим дали интернет пък не е една от нейните маргинални територии. Лично аз – като проживял по-голямата част от живота си през миналия век, не приемам особено драматично шизофренното разделяне на днешния свят на виртуален и реален. Поради което и не смятам, че основният въпрос на една такава дискусия би трябвало да се свежда само до това, имат ли електронните литературни текстове и общуването с тях някакво по-особено качество, което родово ги отделя от техните стареещи и остойностяващи се чрез натрупаното минало събратя, положени върху белия лист. Както и вероятно важният за всички вас въпрос дали става дума за литература, привнесена в електронния свят, или за качествено ново, чисто виртуално явление със съвсем различна парадигма. По-скоро основният въпрос, който вълнува всички тук, е как се съотнася литературният интернет към по-общото и обговаряно от традицията понятие за литература, кое в кое се вмества, или – иначе казано, кой кого в крайна сметка ще изяде. Така че ще се опитам да дам една работна дефиниция, съзнавайки доколко тя е спорна и ограничаваща: литературата в интернет е голямата електронна сянка на малката, действително маргинализирана, лишена от точни граници и сигурни йерархии българска литература. И тъй като културата в момента наистина клони към заник, то естествено тази сянка ще става по-дълга, по обемна, по-плътна и по-дълбока.

Няколко уговорки: няма и не може да има функционална разлика между двете. Виртуалната литература черпи от книжната и обратно. В основните литературни сайтове – като Литернет, Литературен клуб, Словото, Литература плюс култура, е налице очевидната воля да бъдат натрупвани текстове в електронен вариант. Тези сайтове са в някакъв смисъл на думата библиотеки и подозирам, че духовният баща на техните създатели е Борхес – с неговата безкрайна библиотека или огледалната му безкрайна книга. В същото време виртуалната литература е нещо като чистилище пред портите на книгата: много текстове обитават това пространство с години, преди да се появят на хартия. Разликата е по-скоро във възприемането, в различния код, с който четем един книжен и един електронен текст. В самото им оформяне и в статуса, който придобиват в общественото съзнание, обаче, също има разлика. Това налага друга една дефиниция: литературният интернет е днешният самиздат. В книжната литература днес има своеобразен имуществен ценз: писател е този, който има пари да издава книгите си. За сметка на това не струва кой знае какви усилия да хвърлиш някакви свои текстове на някакъв сайт. Благодарение на което общият компендиум на литературния интернет е неописуемо еклектичен, лишен от йерархии и има структурата на лабиринт. Той не може да бъде обходен с внимателно четене, а само със сърфиране, с миг неволно хвърляне на поглед върху различните сайтове, докато се открие нещо, което си струва да се прочете. Поради което и самата ориентация е нещо, което стои като проблем пред всички нас. Множествеността и разклонеността завладяват, карат те да се чувстваш като конквистадор в непознати територии, който търси своето Елдорадо. Но също и уморяват, привикват бродещите към мимолетното четене, което поради своя калейдоскопичен характер просто не оставя следи. Литературният интернет не е единен нито по своите амбиции, нито по своите реални функции, нито по обективното качество на публикуваните текстове. Мога да различа три типа литературни сайтове, които имат относително устойчиво битие. Първият от тях е нещо като литературно кафене, в което текстовете – литературни и дори по-често псевдо-литературни и графомански, функционират като средство за общуване в един относително затворен кръг, който няма амбициите да прави голяма литература. Примерно един предлага тема, друг пише стихотворение, трети го коментира, четвърти го пародира и така нататък. По този начин функционират литературните клубове към големите портали – като Dir.bg, Гювеч, Netinfo.bg и прочее. Тук няма критерии за допустимост – може да участва всеки; няма и реални йерархии освен естественото лидерство на по-конкурентно способните или по-упоритите участници.

Второто ниво са сайтовете-библиотеки. Това са преди всичко Словото и Литернет, относително близко до тях са Литературен клуб и Грозни пеликани. Там вече има реална цедка – тоест техните оператори изпълняват и редакционни функции. Мащабът, дълбочината и разнообразието от български и преводни текстове са основните критерии за тяхната стойностност, като тези критерии са създадени и следвани от самите редактори и техните сътрудници. Крайната и невъзможна цел на тези сайтове е електронното пространство, което би съдържало цялата литература. Тази всеядност и многопосочност впечатлява, но в някакъв смисъл на думата ограничава. Поради което и самите сайтове се стремят да обособят собствено пространство, което да е подчинено на не толкова универсални, а на относително по-субективни критерии, позволяващи текстовете да образуват някакъв органичен и естетически обусловен компендиум. Това може да е примерно периодичното издание на сайта или някакъв специфичен проект, който се изпълнява в неговите рамки. При всички случаи обаче интегративните и експанзивни функции на тези сайтове надделяват над онези, които обособяват и отграничават една група текстове въз основа на персонално или колективно естетическо верую.

Третата група сайтове са тези, които се структурират около една естетическа и мирогледно обусловена визия за литературата, които по своята същност представляват продукт на художествен кръг или група, която държи да бъде различна от общия и размит фон на литературата и културата. Най-типичният пример за такъв сайт е “Мухозоли”. Крайната амбиция в случая е да се даде израз на една цялостна, обхващаща различни творчески полета визия, която за своите автори и читатели функционира като художествено течение. В мухозолите ще намерите всички компоненти, които осмислят и оразличават едно такова течение – от манифеста до най-откровената провокация. Точно този провокативен заряд, тази агресивна енергия и превъплъщението й в конкретни текстове, пърформанси и всякакви други творчески продукти, според мен е изключително смислена и перспективна. Мухите от мухозоли са нещо като дадаистите на постмодерната епоха. Все едно е дали някой ги харесва, или не може да ги понася, но те са направили необходимото, за да бъдат забележими. Ако в някой момент мога да се запитам дали се намирам в Словото или Литернет, то при такъв сайт не мога, което не е упрек, нито качествено разграничение, а просто маркира различни функции. Библиотеката обема, тя не може да произведе визия, нито пък да хвърли камък в блатото. Сайт като “Мухозоли” може. Тъкмо поради това смятам, че ако литературният интернет има потенциал за завихряне и конфликтност, то този потенциал се дължи именно на такива сайтове.

Разбира се, тази класификация е груба и дърварска. Тя не обхваща регионалните сайтове, литературата в групово обособените сайтове като BgLesbians например, междинните сайтове, какъвто между впрочем донякъде е и Грозни пеликани, литературата, избликваща спонтанно в сайтове със съвсем различно предназначение, индивидуалните сайтове, един от които е за съжаление вече зарязания, но изключително интересен сайт “Подкрушие”. Ако тя има някакви достойнства, те са свързани с най-грубо посочване на различните функции, които литературата в интернет изпълнява. Свръх всичко трябва да кажа, че тя е битие – изключително флуидно, намиращо процепи, преливащо. И като всяко битие е неограничена, следователно не подлежи на класифициране.