литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Средиземноморие

Като море под кораб,
люлее се с нас леглото и
чужда ми е миризмата ти
както пристанището за миньора.

Като вода към твойто тяло, към твойта
кожа се прилепвам. Както във океана
рибите, в мене шава всяка клетка.
И изревава сирената на кораба,

и скъсва се опънатата корда,
затъва в плитчина рибарският кораб.
Проблясват във вибриращите
прожектори матроските ръце:

фар, прискърцващ ритмично и
завъртащ се. В морето гларусите
чудовище разкъсват:
тялото си то дъвче и яде.

Разцепва се и корабното тяло,
тресчиците пробождат
от всичките посоки кожата,
в морето се разлива дизел.

Въдичари на Бодрог

Белиш картифи на брега на Бодрог,
докато цепя дърва на купчина,
разказваш безразборно, смееш се,
ритъмът на брадвата мери времето ни.

Брезовци и коприварчета цвърчат
в храсталака. Като мирни въдичари,
присядаме. Иска ми се да стисна
топлата птица, мятащото се тяло.

Като риба, съпротивляваща се
в края на опната корда да я изтеглят,
не се предаваш на ръцете ми,
докато не пусна тялото ти.

Нахвърляме се един на друг, с пясък
се пълнят устата, угасва огънят.
Захапвам зърното на гърдата ти
както рибата червея.

Обядът

Щората изпадна от рамката
и затъмни общата стая,
отдели града от нас.
Излязох на балкона да пуша.

Там беше светло. Ти готвеше в кухнята,
миризмата на обеда и вечно работещото радио
се просмукваха в жилището. Напразно седнах,
празният лист си остана празен и на мястото му

на масата се озоваха чинии,
облякох се за обеда, сгънах
салфетките. Месото е вкусно. Вкусно
бе сготвил, но можеше да говориш и за друго,

само не и за щората, мен също
ме дразни, че посред лято ядем на лампа.
Не я пипай, не виждаш ли,
че е паднала! Целувам те по врата.

Следобед спиш, докато аз работя
на масата. Не мога да извлека от хартията
думи, мразя стиховете. Прилягам
до теб, кожата ти мирише на обеда.

Коледно пазаруване

Застудя и се стъмни, чаках те, след като
се скарахме: на Блаха любовно се споглеждах
със трамваите, както все си минаваха,
все по-еднакви ставаха, тълпата ми лазеше
по нервите. Беше ми студено. Да можех
да те прегърна и всичко да забравя.
И вече беше все едно, когато заваля снегът.
Във цялото си тяло чувствах как замръзва
и накрая се успокоих и се прибрах вкъщи
с торбите. Бе оставил на масата в кухнята маслото,
един полуизяден сандвич до компютъра,
от вратата на балкона към кухнята водеха калните ти
стъпки. Забърсах, измих чиниите,
пуснах си музика. Дървото украсих,
преди да легна, ако ли през нощта
замръзнал позвъниш, да те посрещне ред
и в мир да се напъхаш до мен в леглото.

Califormia Sun Fitness

Опнати гащи, зачервена глава, блеснало чело:
това е двадесетата ми минута на бягащата пътека,
вече едва издържам, само гневът ме движи,
докато те гледам под тежестите в огледалото.

Днес играем, че не се познаваме, публика са ни
многобройните Синди Крофорди по стените
и красавците: усмивката им и извивката на телата им
диктува целта… И без друго никога няма да ги догониш.

Отделно правим коремните преси и лицевите опори,
затваряме напрежението в уредите, а себе си
в това мазе, в неоновата светлина цяла сутрин.
И напук оглеждам задниците на другите.

Пия протеинов коктейл, да расте тоя бицепс.
Музиката гърми, в къщи пак я надувам,
в автобуса нося уокмен, да не бъдат общи
и шумовете, да не трябва вечно да се слушаме.

Подарък

Вечерта не разменихме и дума,
загасих рано, да не се виждаме.
Той спеше в леглото, аз на дюшек
зяпах тавана, въртях се,
излязох на балкона да пуша
и слушах познатото му дишане.
Когато се събудих, леглото бе празно,
одеялото се валяше смачкано на пода
и от фотьойла бяха изчезнали дрехите му.
Беше си взел и книгите от етажерката,
и кремовете за лице от банята,
но още усещах мириса на дезодоранта му,
още бе влажна кърпата, възтопла,
и в кухнята ме чакаше едно кафе.