литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Знаме на мира (virhov remix)

Да се напусне преддверието
на Ада на боязливите и
нерешителни деца

Мария

толкова съм уморен
изглеждам зле, казваш
и имаш право
човек е толкова самотен, щом направи избор.

Кантика първа, Песен трета на Божествена комедия

Прекрасни са косите ти когато падат
на кура ми изтръпнал от неземна нежност
златистия порой на къдрите ти жежва
на девствените устни розовата влага
страхувам се достатъчно ли твърдо слагам
това в което влагат вяра и надежда
ресниците които синевата свеждат
когато нашите тела престъпват прага
кръстата дограма чертае черен кур
в разгърнатата книга на една луна
разкъсваната светлина недвижно стене
старателно изписвам сричките е-ба
тетрадката е страшно тясно разграфена
ще има мамо пак мастилени петна.

За любовта

I

Беше ангелът, строг, сладникав, мъжествен. Свършваше като мъж, казваше, че сега иска да свърши, сядаше отгоре, нареждаше да не свършвам. Постепенно се вцепеняваше, ръцете й ставаха непоносимо тежки. Вкопчвах се в отпор в момчешките гърди, ударите се стоварваха с неумолимостта на неорганичното.

После казваше да мина отзад, мини отзад, така обичам да минеш отзад, след като свърша отгоре, изправяше се и минавах под краката, които не смеех да докосна (не сваляше обувките), момичетата от кралю-порталю, чукай ме, искам да свършиш в мен, да го изпразниш целия, да напълниш устата ми със сперма. Искаш да свършиш в устата ми, нали.

Беше възвишено, надхвърляше способността ми за желание. Не позволяваше да казвам, че я обичам, безпомощно повтарях, че я желая, искам да я чукам, да й го вкарам в сладката пичица, да я наеба здраво. Хайде, сладичко, лапай кура на батко си.

Мъртвите

Вземи преди лягане, с чисти помисли
Пред неизвестността тежка стъклена чаша
Прозрачна с широко дъно, така
Тъмната течност ляга върху стъклото
Без да се смесва с него също толкова
Тежка. Налей течността, тя ще потърси височина
Колкото малкия пръст на лявата ти
Ръка. Дръпни само няколко пъти
като внимаваш да проявяваш респект
И остави Romeo y Julieta No. 2
С тънък пръстен още топла пепел
Да тлее върху чашата. Прави това
Дори ако нито тъмния ром нито върху него
Изстиващата пура с категорична мекота
(Те образуват киселинността на пътя на всяка плът)
Видимо не намалява на сутринта
На първите дълги дни на очакването, дни наред
Една безсънна нощ без видимо основание
Ще забележиш, че при паленето на чуканчето
Усещащ пламъка да достига веждите ти
А течността се е оттеглила към дъното в летливостта
На всичко, което се изпарява