Борис Роканов, Великолепни стихотворения
Дата: понеделник, март 09 @ 23:09:04 UTC
Тема: City-lights


Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята



Две жени,
може би клошарки, може би не,
но на клошарки приличат
четат вестници (извадени от кофите)
в градинката до Джумаята вече втори
час.
Попиват и обсъждат,
знаят всичко за всеки,
за добрите кметове и добрите жени.
Погледнах ги (клошарките),
те са майка и дъщеря —
приличат си.
“Той имал топло отношение,
а те — мръсниците.”
Тази била хубава,
онази не била хубава, но много способна.
На Неверния Тома клошарките са
                                             братовчедки,
на Тома Неверни, когото вече пети път пребиват
с надеждата за 5 стотака
в Свободните борби на София.
Наздраве! Тома!

Другия път да биеш!
И както казва вечната и свята Лили Иванова, да си оправиш зъбите!




Великолепно стихотворение за бащата и майката
и за позите на Константин Павлов


А защо твоя танц ми повдига... Онова...
Как да го назова… Как да го назова...
Константин Павлов, “Репетиция за галатанц”



Аз мога да съм ти баща,
но искам ти да си ми майка,
моя майка, майка
                    гола,
майка със очи и без очи.
Майко,
от теб не искам да помръдна нито милиметър.
Майко,
аз твоята утроба си избрах за къща.
Ти
във сънищата и в мечтите така изящно ме омайваш
със голота,
достойна
          за каталога на живота,
и аз със толкова във тебе, колкото във мене се намираш.
Кое да пренебрегна — себе си или живота?
И все така
          изцяло и човешки
с шепичка в пулсиращата рана
                         обичам майка си
обичам себе си — бащата — цял
бащичко като гарван
син от тъмнина.

Хърба си невиждана — бори се...
Кое да пренебрегна — себе си или живота?
А всички твои изтерзани братовчеди,
какво ще кажат за последната ми дума —
за чуждата, пропаднала жена,
                         която ще е майка
на деца и таралежи,
на нейните деца и нейни таралежи,
моя майка,
най-красива майка.




Великолепно стихотворение за Димчо Дебелянов



Обичам шопската салата,
когато вечерта смирено гасне,
обичам шопската салата
щом приласкава скръбни и нещастни.
Моля те, кажи ми Боби,
за какво извика Марта, Ани и Мария
и защо им даде само сантиметри от плътта си,
а малкото, което даде
е всъщност
всичкото, което имаш.
Отчаяни са бабите и дядовците също,
отчаян е светът и неговата същност —
бингарите играят и умират със числата:
на лелките, на лелките голямата игра.
Кой пита, колко струва хляба,
как обитава мойта бивша мишата си дупка,
на селото иде края, на играта също.




Великолепно стихотворение за алпинистите, дивите кози, скиорите и орлите



? (защо) сме тук? Сами?
Самотни повече от всичко.
! (удивлявам) се на силата,
която ме постави на този стол!
. (точка) това е, (запетайка) бъдеще на втора.
Останаха запалените свещи и тялото,
измръзнало от тихите води, ще пламне,
и дървата, седнали до печката, ще се затоплят.
Върхът, издялкан с погледи,
е като грамофонна плоча:

ето го върха
ето го върха               пак отново               върхът
                                                                  върхът.




Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята

Великолепно стихотворение за бащата и майката
и за позите на Константин Павлов


Великолепно стихотворение за Димчо Дебелянов

Великолепно стихотворение за алпинистите, дивите кози, скиорите и орлите




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=471