Петя Хайнрих, докато размишлявах върху културата на храненето
Дата: петък, март 27 @ 23:50:07 EET
Тема: Семейни дългове


над порция панирана бяла риба
със задушени картофи
съвършено грозна сива чапла
тежко прелетя през панорамното стъкло
и с всеки малък замах преодоляваше
вълна след вълна
ватираната скука на обяда

погледнах облегалката на отсрещния стол
на който шаранът в сако рибена кост
(вероятно пък носи вътре в себе си
люспеста душа)
имаше известни затруднения с всмукването от розовата сламка
окръгляше устни и шаваше нервно с хриле
малко над острия ръб на яката на ризата
бих му изкълвала окото в порив на спонтанно желание
да го целуна

после удари 13-тия час
и всички се разхвърчаха към работните си места
аз поотръсках пера – вероятно вече е време да се издам:
приятно ми е – съвършено грозна сива чапла от другата страна на стъклото
добър ден

хиената запремята чиниите
ръфаше остатъците храна

но иначе бе толкова тъжна
Сирен Белоножка Стръвнишка
с маникюра на хищник
с остър косъм като вълнено одеяло
и този джазов вой
(петък вечер в бара
боже, как рони чакъл от луната)
заглушил фабричния шум
барабаненето по изгърбените буквите
в края на коридора нервния телефон
подрънкването на какво ли не
вентилаторите
върху чиито нежни решетки
тънки бели ленти пленените си микрополети
танцуват




в края на коридора нервния телефон
подрънкването на какво ли не
вентилаторите
върху чиито нежни решетки
тънки бели ленти пленените си микрополети
танцуват




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=487