Иван Хаджидимитров, Забравям те
Дата: неделя, март 29 @ 22:49:13 EEST
Тема: Любовен човек


МЕЖДУ ДВА СЕЗОНА


На границата между два сезона
един до друг изправени стоим
с ръце в ръцете –
гнезда усмихнати са топлите ни длани –
разцъфва цвете в тях.
В тях нежна ласка светлината ражда
и слънцето да се постопли спира.
Блестят очите – кладенци планински
за жадните за щастие души.
В нас обичта като река пенлива
прелива с грейналата радост.
Туптят сърцата, пълни със надежда,
с мечти, разтворили криле за полет.
На границата между два сезона
тупти животът в теб и мен.










* * *


Пак мирише на есен,
а е топло в очите ти –
юли радостно свети в зениците
и ме гали с мека длан планината.
Ти си цялата лято, запяло в тревите –
аз от теб – цветоносен –
искря и ухая.










* * *


Отива си най-истинското лято –
единственото топло мое лято.
Зеленото в ливадите угасва,
цветята сред тревите прецъфтяват,
търкалят се разпукани шишарките
и вятърът-самотник ме обгръща
в най-лудата задъхана прегръдка
без мириса на ароматни билки,
без мириса на бор и на смола,
без песента на коса и щуреца,
без кимащия поздрав на равнеца.
И аз – объркан и неистински,
опитвам се напразно да забравя,
че само на стотина километра
тупти в сърцето на Балкана,
тупти сърцето ми в очите ти –
студени бистри извори планински.










ПОДАРЯВАМ ТИ ЛЯТО


Сред тревата петънце с петно играе –
слънчеви целувки. Зряло лято свети.
И далеч потрепва мараня в безкрая,
Облаци бухлати гонят се в небето.

Гледам те. С наслада светлината пия.
С пръсти те докосвам, с поглед възхитен
И целувам дълго бялата ти шия –
жарко ни прегръща грейналият ден.

Плиска светлината. Златна си от нея –
златото от тебе върху мен подскочи.
Галиш ме с тревичка, звънко ти ми пееш –
думите се гонят – бисерно поточе.

Гледам те с наслада и в треви нагазил,
сините пространства бодро прекосявам,
а в краката бляскат злато и елмази.
Лято, знойно лято, аз ти подарявам.










* * *


Ти си земята, а аз съм небето –
дълга целувка и кратко обръщане;
аз съм земята, а ти си небето –
кратка целувка и дълго прегръщане.










* * *


На върха сме сами.
Няма птици и песни няма.
Пръска злато в очите ти летния ден.
Сянка от облак –тишината голяма –
те притиска още по-близо до мен.










КОГАТО ИДВАМ


Разцъфва в поляните цвят подир цвят,
пъпчици нежни разтварят дърветата,
вятър прелива от минало в бъдеще,
свири в тревите, целува се с тях,
когато аз идвам на срещата с теб.










ЗАБРАВЯМ ТЕ


Забравям те. И може би завинаги.
Като сълзи изтичаш от очите ми.
След теб остава само минало,
в което тъжно се оглеждам.








Между два сезона; Пак мирише на есен...; Отива си най-истинското лято...; Подарявам ти лято; Ти си земята, а аз съм небето...; На върха сме сами...; Когато идвам; Забравям те



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=490