Владимир Сабоурин, Фикусът
Дата: неделя, април 05 @ 15:48:37 EEST
Тема: Семейни дългове
І
Къде изчезна фикуса
От детството, парафинираната сякаш
Лъскавина на месестите му листа
Пълни с бèло млèко
Пълни с бяло мляко
с чистата си кръв
кат’ роза белоснежна
къде изчезна фикуса
От детството, парафинираната сякаш
Лъскавина на месестите му листа
Които в събота изтривах от прахта,
преодолявайки изкушението
Да опитам млекото им
Топлото мляко на човечността
В студения дом на Клемент Готвалд
ІІ
Братья, кога най сетне
Ще решите дали сте с Рим
Или с Москва, третата Византия
след крепостничеството и комунизма
кога най сетне ще спрете с детските игралки
тръгнали от т. нар. ви покръстване, братя
не мое едновременно с Бога и с Мамòна,
с Изтока и Запада
земете се най сетне със западния Мàмон
със Златното теле, поне е ясно
Бога ви понамирисва яко
на Путинска нафта
кат’ си изкарате конвертируемите кинти при Мамона
ша моети и нафта да си купите
другаде, нафта за пари
не бартер за многострадалния ви гъз
толкова е просто
но вие сте лукави
селяни
нека ви ебат
в гъзо
Знам, че не искате
да избирате
българе
скòтове, братя
вие не подлежите
на спасение
защото не искате
да избирате.
Толкова е просто
Но вие сте лукави
Селяни
Нека ви ебат
У гъзо.
Да се напусне преддверието
на Ада на боязливите и
нерешителните
Владимир Сабоурин чете сон, возъпевший плач о бедной моей мати Болгарiи от Йордан Ефтимов. За изтегляне оттук, за прослушване в аудиоплейъра ни; изберете от падащото меню.
|
|
|