Геновева Цандева, Обладана тишина
Дата: неделя, април 19 @ 12:28:31 EEST
Тема: Любовен човек


АЗ СЪМ


Вятър ревнивец е спуснал резето,
злорадо тръби във комина.
Сгушена капка в перце от врабчето,
аз съм твоята Нова година!

Аз съм онази луна, със която
танц по ръба на живота си струва.
И осъмваш – щурец в оркестър на лятото.
Колко такива луни си сънувал?

По лицето ти пръснах гердан. Ах, сълзите...
бавно събираш със устни.
Тази нощ как съм влязла при тебе, не питай.
Изпий ме, преди да ме пуснеш.






СРЕЩА


Скриха ни къщите,
малката стая.
Клепки притвори
прозорче пред мен.
Среща метежна –
заключена тайна –
спира дъха ни.
Мерло и бадеми.
Бликнала обич
от моето тяло
дави, преляла
в очите и мислите.
Светя от нежност.
Светя до бяло!
Бавно изгарям
в греха си пречистена...
Мракът се лута
в малката стая,
търси телата ни –
тлеещи свещи.
Малкото паяче
с тайни на заем
мрежа заплита.

И моли за среща.






ТИ СИ ВИНОТО
Бавно
          облизвам
устни,
          нозе
                    и очи...
Стапяш ме!
Жадна
             отпивам
от сока
             тръпчив.
Телата
             вибрират…
Рано е!
             Още е рано –
Тишината
                   крещи
                              обладана.






На Владимир Владигеров
СКЪСА СЕ
първата струна.
Капризна
и чувствена.
Поредния възел
с устни
завързваш.
За ноти
не питай.
Свири!
Върху възли
от чувства.






БЯЛА приказка.
В бяла гора
луната разля
бяло злато.
Бързаш!
По моите хълмове
трудно се тича.
С устни
попиваш
лунния прах,
натежаваш,
изтичаш...
Върху белия сняг
две луни
във една.
И пулсиращо
бяло
затишие.






ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА


Неиздържал, юздите си изпусна
животецът ми, закопнял за ласка.
Телата ни, преплетени изкусно,
захвърлиха житейските си маски.
И стоплено от жарките ти устни,
не издържа и се пропука утрото.
Любовите ми – мигове изпуснати –
днес пърхат на прозореца и гукат.
Лицето ти и погледът ...Тревожно
стрелките на посоките обричат
срещите на изход невъзможен.
Сърцето се взриви. И се затичах.
А някакъв стрелочник неразумен
всичките семафори е пуснал.
За твоя влак житейски ще е трудно
обратно да препусне. И е пусто...
Любови, ах, любовите по гарите
ми махат изоставени за сбогом.
Любови, ах, любовите ми, старите,
са натежали във очите ми тревоги.










Аз съм; Среща; Ти си виното; Скъса се; Бяла; Закъсняла среща



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=508