литература плюс култура |*| GrosniPelikani

* * *

От лепкавата кал на дните
и от безпътицата на годините
душата ми позеленя и се покри
със ситни пъпчици като...онази жаба.

Прозвънват някак странно спомени,
докоснати от повея на времето,
повехнали от страшното безвремие
на стария си прашен корен...

Къде ли се загуби във вселената
магическата ми целувка, отредена
от някого и някъде в пространството и времето
единствено за мене само?!...