Дачо Господинов, Денят на изборите
Дата: вторник, юни 09 @ 13:25:45 EEST
Тема: never again


Рано ставане. Минутка преди да звънне алармата, се събудих. Оправяне за деня. Не достигна време за гимнастиката. Все пак – в 6 без 5 пред стаята. Председателката е отдалече. Ще закъснее, предупреди. Влизаме. Аз – на пликовете. Дават ми акъл как да ги подредя. Накрая бройките излязоха все пак. Избрах това заради очите.

До мен е човек на "Атака" – чете някакво ксерокопие на материал за турското робство.

Председателката – със самочувствие без покритие. И дъщеря й в секцията, без до края да се разбере какво точно върши. И един компетентен човек – Анжела. Проблем – къде са удостоверенията. Примирих се с отсъствието им. Председателката не знаела, че е в нашата секция? Боже, опази! Та затова ходих в общината да си попълвам декларация за най-важното – парите. :) Тя – не. Също и човекът на "Атака". След много телефонни разговори се оказа, че са останали в областта. Следобед ги донесоха. Човекът, който ги донесе, вечерта беше от създаващите ред в областта. Шегува се, че трябва да черпим с троянска сливова. Следващият път, му отвърнах.

Иначе народът не се e юрнал да гласува. Ставам за ясновидец. :) От 550 човека предвидих 160-170 да дойдат. 167. Иначе възрастово – млади 18-годищни момичета с тен от солариум до възрастни жени, достойно носещи старините на плещите си.

Стана ми тягостно. Един партиен вожд веднага си помислил, че съм от "техните" – ще ме води да ставам партиен член. Безплатният обяд наистина е само в капана за мишки.

Броенето – безпроблемно. ГЕРБ печели. Оставяне на урните и бюлетините в общината. Тази пробивна Анжела – осигури ни бърз достъп до залата за предаване. Оттам – бегом за парите. Щерката я няма. Аз тичам долу. Пуши си тя.

Тръгваме за Ловеч. Можеше към 21 ч. да съм си вкъщи на чаша ракия Ама не – помоли ме секретарят да отида с тях. Още повече, че всеки от членовете се измъква. Жертвах се.

Най-романтичният момент – пътуването. Разкошна лятна привечер. Горещината залязва.

Тичане за номер. 40 комисии са минали. 116 номер. Сядаме във Виенската сладкарница. Прецакване – сервирали бира, а аз съм на сода. :) Лошото е, че зарязахме Ванюша. Тя се обиди – с право. Всъщност тя ме помоли. Съжалих я – толкова се труди по протоколите. Срещам един познат. Същият рефрен – никога повече! До следващия път, вероятно.

При предаването само една грешка – предпочитанията са вписани не на точното място.

00.04 ч. Готови сме. Висим в автобуса. Най-после се връщаме. Слязох при общината заради Ванюша – да предам единия екземпляр от приемателния протокол. Тръгваме нагоре. Аз съм още по-нагоре. Хубав човек, но мисля си, че политическият наивитет няма да си отиде скоро от нас.

Вкъщи свети. Теодора и сина не спят. Чакат ме. Чаша ракия. Чаша бира.

Почти 3 ч. е.

I go to bed.








Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=529