литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Като сърдито ръкомахаше, сякаш искаше отдалече да накара да замълчи пречещата му гостилничарка, Герстекер настояваше К. да дойде с него. Отначало той не желаеше да обясни по-ясно за какво става дума. Почти не обърна внимание на възражението на К., че сега трябва да отиде в училището. Едва когато К. се запъна и не позволи да бъде влачен по-нататък, Герстекер му каза да няма грижа, в дома му щял да разполага с всичко необходимо, можел да се откаже от мястото на училищен слуга, да дойдел най-накрая с него, бил го чакал целия ден, майката му била в пълно неведение, къде е синът й. К. попита, като бавно отстъпи пред настоятелността му, за каква работа смята да му предостави подслон и прехрана. Герстекер бегло отвърна, че му трябвал за наглеждането на конете, той самият сега се занимавал с други неща. А сега молел К. да не го принуждава така да го влачи и да не му създава излишни затруднения. Ако искал да му се плаща, щял и да му плаща. Ала тогава, въпреки дърпането, К. се закова на място. Та той нищо не разбира от коне. Но това не било и необходимо, рече нетърпеливо Герстекер и скръсти от яд ръце, за да накара К. отново да тръгне. „Знам защо искаш да ме вземеш при себе си”, рече най-сетне К. На Герстекер му бе все тая какво знаеше К. „Защото смяташ, че мога да постигна нещо за теб при Ерлангер.” „Естествено”, отвърна Герстекер, „за какво друго си ми притрябвал.” К. се засмя, хвана Герстекер под ръка и се остави да го водят през мрака.

Стаята в колибата на Герстекер бе осветена само от огъня в огнището и една угарка от свещ, на чиято светлина в една ниша, прегърбен под издадените там криви греди на покрива, някой четеше книга. Бе майката на Герстекер. Тя подаде на К. треперлива ръка и го накара да седне до себе си, говореше с труд, трудно й се разбираше, ала това, което каза