литература плюс култура |*| GrosniPelikani - В глъбините на сингулярността

ЗВЯР

отначало
той изглежда безобиден
беззащитен

ще се постарае
да ви омагьоса
ще обещава невероятни неща

за нищо на света
не му вярвайте

заекът
е тъпа и злобна твар
в дълбините на душата му се таи чакал, вълк

късопаметен е
но по неясни причини
помни лошото дълго

сърцето му е ненадеждно

краде зеленчук от градината
ръфа розите
поврежда телефонните жици
и върви

гледайки ви доверчиво
със своя известен свенлив
периферен поглед

той ви желае
смъртта

МИШКАТА ОЛГА

1.
e симпатична
с дръпнати очи

жена ми я завъди
беше настроена приятелски

охотно бягаше из ръцете
хвърчеше като вятър
в ръкавите

2.
внезапно
се оказа жена в трийсетте
нарече се Олга

пътешественица между световете
член на така известното «колесно съпротивление»

сериозна личност

3.
а после пристигна нейният другар Вадим
и другарят Антля

ние по бедност
живеехме с нашите в тристаен

а тук почна да се материализира
многоброен поток от люде

мен ми стана някак си криво
а моята възрастна майка
се радваше
за нас
и: колко добре е
че тук идват толкова интересни хора
толкова гости

4.
така те
основаха щаб на своята реалност
в нашата стая –
16 квадрата

пристигаха по двама
по трима и даже по пет
някой бяха много дебели

жена ми даже
иронизираше, нещо се
шегуваше по тоя повод

5.
и ето
веднъж аз
си поръчах китара, по интернет
китара с шест струни

ей-така
да посвиря

и като съм чакал
съм заспал
в мамината стая

изведнъж
идва жена ми
и казва:

тука при теб е дошла китара
една такава китара

и ме води
в коридора

а там се е материализирал
огромен
действително китароподобен
дебел мъж

и се представя
все едно плюе: Таркохк

жена ми се смее
а на мен не ми е смешно, ма грам

в апартамента през цялото време толкова хора
и скоро могат да дойдат от службите, знам ли
и дали ще са от тоя свят

и хич не е ясно
как тази да променя
ситуация

6.
стоим в коридора
жена ми се хили

и докато поздравявам вежливо
тая огромна китара
си мисля:

ех
Олга
Олга

СУПЕРСКАПАНА ПИЦА

напоследък Каменски нещо се скапва
някъде към двестотния пренос
сополите текват сами от носа
червата съдбовно преклокват
коленете не стават за нищо
цъфват космите
сигурно – нещо от мозъка

от честите преноси между пространствата
се разпада невронната мрежа
изведнъж чаят е кисел, пушеното (от риба) нагарча,
но временно зрението се изостря
пилотът, възхитен, наблюдава заснежените
с неопадали листи кленове
кима си сам със глава, към четиресе пъти

изброява:
Тина, Наташа, Джулке, Диаса, Хамя
Найко, Татяна, Джулия, Мески, Стагана-Аази
кои?
сестри?
и братя?
любими?
майки?
имената на скъпите нему разхвърляни в множеството пространства
маркирани с цифри, букви, тъй банално
цели пространства изпълнени с хора, машини
са маркирани с букви обикновени и номери, само

и ти, със сърце, изпълнено с жалост
с измамното име Камис
с чужд контролен сигнал, с позивни „Пожара”
оборудван с правителствен ордер
и сърце, изпълнено с жал
преминаваш през хорските къщи
пронизваш със своите квантове
затворени порти, стени, вземаш участие
в нечия мъка
намесваш се в чужди нещастия
наблюдаваш чуждите страсти

а тук, дето нищо излишно, не е останало
ни хелий-3, нито никакъв полезен газ
нито органични полиметали
нито даже елементарна мед
животът наоколо изведнъж остаря
все още нещо се храни, моли се, но сърцето е пусто
и отвътре окончателно умъртвяло
включваш мрежовизора – само глупости

затова
тялото
дълго се блещи в тапетите
с удоволствие гледа прашните следи по стъклата
забравя сутрин да си измие лицето
оставя водата течаща
внезапно започва да търси специалната четка
казва си: нещо трябва да се почисти
и не намира

ходи със дни
по стаите
с дни из дома си
един ден в гостната
втори край прозореца в кухнята
защото е късна есен
и той не знае какво е къде, какво да надене

наскоро си поръча пица
естествено, суперскапана пица

не се дъвче някак

някак
съвсем не яде се

В ГЛЪБИНИТЕ НА СИНГУРЛЯРНОСТТА

1.
всички значения изведнъж се смениха
животът сега не е време
а разстояние

като минеш гората
от лиственици и ели –
има голям блок
той е празен

на фасадата на сградата
през бинокъл се виждат вдлъбнатини от шрапнели

от юг идват облаци
гръм гърми

ние вървим

2.
всички места
предмети
сега символизират само чувства:
стаята с счупен скрин и разхвърляни вещи –
самата любов

площадът със здания с фрески –
гняв отчаян

нечия чужда душа –
засъхнала в стълбите кръв

3.
човекът
който се движи през района – е надежда за псетата

човекът, който спи – е плячка на нощния студ
или невидим враг

вечен покой – изпълнен с бетонни панели и обрасъл с глухарчета дол

целта – тя е жълтите води на реката
и срутените и брегове

4.
зад разстланата лобода
през малиновите храсти
зад живото
се промъква чудовище – гигантски зъл рис
насекоми и буци трева се набиват във дулото
на стърчащия пистолет на хълбока

всичко е ново
и едновременно всичко е същото като преди
четири хиляди
години

и както преди зад всяко
просто движение
роене
на образи
се откроява нещо като универсална теория
нещо от рода на
общо име за всички предмети

смисъл

ГРОБЪТ НА ПУШКИН

днес сънувах, че ние (К. , З. , А и аз)
сме в България
в някакъв голям град

и в катедралния събор
на този град
се намира истинският гроб на А. С. Пушкин

щом го видя
З. каза, че задължително трябва
да поръчаме да отслужат молебен
на гроба на поета

но местната активистка
жена възрастна – шеф на местните бойскаути –
ни каза, че е нужно
специално разрешение от старейшината на събора

чакахме старшата половин ден
тя дойде и веднага ни разреши
каза: тези бойскаути винаги усложняват нещата

и ето
ние тържествено
вършим моление

изводът: все пак той е умрял в България
и А. беше прав тогава
на хълмовете на Странджа

и аз скланям глава и си казвам вътрешно:
спи спокойно ти
велик поет на земята руска и българска

пряко рева на царя пъдар
в упрек на страха и раболепието

внезапно
през зимата
гол съвършено
преплувал Дунав