Сибиле Берг, Ех, да бях селянин…
Дата: понеделник, март 29 @ 07:56:38 EEST
Тема: Краища


Ех, да бях селянин. Или селянка, но все едно, тъй като щях да бъда от едно село, в което всички биха били роднини, а и щяха да изглеждат такива. Червендалести, здрави лица и почтени ръце, големи колкото стъпки и стадии. Все напукани, тези почтени ръце, и щях да ги изтривам о една престилка, която щях да нося даже и мъж да бях. На всичко отгоре. С нищо отдолу. Тогава Луси щеше да се кокори. Who the fuck is – Луси би била най-великолепната ми овца. Елен-шестак и много плодна и бомбастичен млеконадой. Върху Луси щях да яздя на слънце, докато то ще залязва и ще бият камбаните за вечернята. Бих притежавал почтена, проста дървена къща, без парно отопление и така нататък, но елите пред къщата, това би било всичко, от което щях да се нуждая и щях да кажа: елите пред къщата и слънцето, както залязва зад билото. Това е всичко, от което се нуждая. Махай ми се оттук с тоя град, там всички са болни и тази трескавост… и после щях да метна чепатото си тяло върху Луси и щяхме да се понесем към ливадата, която щях да кося. При което бих пял, а сърпът ми само щеше да просъсква в тревата. После Луси и другите животни щяха да ядат. Аз щях да ям от животните и така всичко би било в здравословно равновесие. Щях да засея: дини, бамбук, гумени змии, снимки на голи дългокоси мъже с еректирали членове и кафе с мляко. Само онова, от което бих се нуждал, за да живея аз и останалото население. То би ми било благодарно и щеше да пее, тоест, учениците щяха да пеят, онези, които биха идвали с автобуси при мен, за да наблюдават селянин. Те биха пели: Благодарим, мили селянино, ти който ни храниш с ръцете си, така почтени като роторен багер. А после щях да целуна децата и да кажа: благодарско деца, а сега марш на война. Децата всички щяха да станат деца-войници и аз щях да го видя с очите си. Само овцата ми и аз, ние бихме останали и вечер щяхме да гледаме телевизия. Човече, Харалд Шмид, би казала овцата ми, ей, той е върхът. А аз щях да кимам и да си мисля – овчице моя, вече не различаваш истинските върхове. Харалд Шмид е като едноокия сред слепци. А да бъдеш един милиметър по-умен от новата заливаща ни посредственост още не прави от ряпата гений. Но никога нямаше да й го кажа, защото овцата ми би била чувствителна. Би била под грижите на медиатор и щеше да е натренирана във финансовите работи, защото би била лидер на обществено мнение, нещо като opinionleader. С идването на ново утро все бих поправял машините си, които щяха да се състоят от поточни линии и зацепващи се зъбци. Бих имал изпоцапани с масло ръце и едно смешно мазно петно на носа, щях да се подпирам на хълбоци и да казвам: Така. Т-т-т-така-а-а-а-а-а! А после щях да поемам дълбоко въздух, защото щях да съм спасил машините, а светът, и с него щях да трябва да се оправям. Понякога щях да клонирам нещата и тогава от време навреме при мен би наминавала Мис Швейцария, която щеше да ми казва, че най-важното е да останеш самия себе си. Все едно какво прави човек. А аз щях да кимам и да си мисля: Боже, ако от глупост поникваха глави, ти би имала 89, а аз бих могъл да ги разсаждам. Така би било, ако бях селянин.

преводът е направен по Sybille Berg, Ich wäre gerne Bauer... от следния адрес: http://www.lyrikwelt.de/gedichte/bergg1.htm
превод от немски: Антония Колева

Щях да засея: дини, бамбук, гумени змии, снимки на голи дългокоси мъже с еректирали членове и кафе с мляко. Само онова, от което бих се нуждал, за да живея аз и останалото население.



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=57